Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диригентът, предизвиквал възторг и суперлативи! 100 години от рождението на Руслан Райчев

Снимка: архив

В две издания на „Неделния следобед“ – на 5 и 12 май, ще предложим на меломаните незабравими интерпретации, дирижирани от Руслан Райчев.
Той е роден на 5 май 1919 година в Милано, в семейството на легендарния български тенор със световна кариера Петър Райчев и съпругата му - украинката Фаина. Наследил изключителни таланти от своите родители, израснал в неповторимата атмосфера на дом, където са гостували музикални колоси от ранга на Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Аурелиано Пертиле и Фьодор Шаляпин, синът на Петър и Фаина Райчеви оставя ярка следа в историята на българската култура. Ученикът на великия Карл Бьом е изключителен музикант, надарен с впечатляващ талант и невероятна позитивна енергия. Диригент с огромен репертоар във всички класически жанрове, чудесен пианист, успешен ръководител, основател на няколко български музикални институции, много обичан и уважаван от колегите си, възторжено аплодиран от публиката и високо оценяван от критиката в целия свят. Лекота, артистизъм, висок професионализъм, ерудиция, чувство за драматургия, идеална спойка между сцена и оркестър, съвършена мануална техника – това са само малка част от суперлативите, казани или изписани по негов адрес. Сред впечатляващите факти от артистичната му биография са 140 оперни, оперетни и балетни премиери (общият брой на проведените от него спектакли е абсолютно невъзможно да бъде изчислен) и около 2000 симфонични концерта; 24 са само изключително успешните му турнета със състава на ДМТ „Стефан Македонски“, където през 90-те години на миналия век и в началото на настоящия завърши кариерата на Руслан Райчев. Той е дирижирал най-бляскавите съвременни звезди – от Доминго, Карерас, Капучили и Тадеи до Френи, Кабайе, Ричарели и Груберова; от Рихтер, Ростропович, Гилелс, Коган и Ойстрах до Арау, Полини, Вайсенберг, Погорелич и Черкаски. Разбира се, най-ценни за нас са спектаклите и записите му с най-големите български оперни певци. Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Димитър Узунов, Юлия Винер, Стоян Попов, Любомир Бодуров и още много от най-изтъкнатите български оперни певци са считали за чест да работят с Руслан Райчев.
И освен всичко това - онези, които са го познавали свидетелстват за изключителната му интелигентност и любознателност, бързи рефлекси, прекрасно чувство за хумор. Но, както каза в специално интервю за „Неделен следобед“ преди няколко дни неговият син – Петър Райчев:
„Баща ми имаше едно качество, което за мен беше много важно във всичко, каквото правеше – той носеше една невероятна любов! Просто тя си е вродена в него, тя не се учи. Човек или я носи, или не… Но той носеше един невероятен заряд от любов… Освен всичко друго, той имаше остър ум. На него не му беше чужда математиката. Действително беше интелигентен, но и умен – не знам дали едното е еднакво с другото… И това кореспондира с чувството му за хумор, защото остроумие и хумор – това са части от интелигентността… Баща ми беше полиглот-феномен. Можеше да седи на маса с четирима души от различни националности и да говори с единия на френски, другият да го пита отляво на италиански и той без да се замисля му отговаря на италиански, онзи насреща нещо му говори на немски – и никакъв проблем при превключването от един език на друг… Как да Ви кажа? Руслан Райчев (не понеже ми е баща), но обобщено ще кажа – той беше един формат! Той не беше само диригент. Беше интелектуалец, личност. Напоследък всички станаха „маестро“, „легенда“, „икона“. Баща ми още навремето ненавиждаше думата „маестро“ и ако някой го назовеше така, казваше: „Аз не съм никакъв маестро. Маестро са Верди и Тосканини. Туй-то…“. В момента е пълна девалвация на всички тези звания и титли. И не е въпросът в това, да кажеш: „Аз съм маестро, аз съм легенда!“. Баща ми беше човек от формат…“.

В двете издания на „Неделния следобед“ на 5 и 12 май ще предложим и рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков, посветена на Руслан Райчев. Почитателите на неговото изкуство ще могат да чуят още записи под палката на диригента в оперната вечер на програма „Христо Ботев“ на 25 май и петъчната симфонична музикална вечер на 31 май.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Маринов

Дирижира Иван Маринов

"Нямах намерение да ставам професионален музикант. Майка ми не искаше да тръгвам по този път. Когато бях студент в Юридическия факултет, аз се занимавах тайно от нея с композиция. Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров и Веселин Стоянов я убедиха, че има смисъл да се посветя професионално на изкуството… Присъствието на авторитетни личности около теб, когато..

публикувано на 11.10.25 в 08:15

Def Leppard получиха звезда на Холивудската алея на славата

Британската рок група Def Leppard получи звезда на Холивудската алея на славата, предаде испанската агенция EFE . На церемонията присъства и американският изпълнител Джон Бон Джоуви , с когото ги свързва приятелство още от 1986 година. В изказването си той изтъкна, че е техен фен още преди да се запознаят и че тяхното влияние върху..

публикувано на 10.10.25 в 14:18

"Радиодеца" откриват сезона с песен и усмивка

В рубриката "Културният ни компас" отправяме една покана за събитие на Българско национално радио . Вокалната група "Радиодеца" ще открие сезона с много песни и настроение днес от 19 часа в Първо студио на БНР . В програмата ще прозвучат познати и незабравими детски песни като "Зайченцето бяло" и "Есен в гората" на Петър Ступел ,..

обновено на 10.10.25 в 10:32

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

Cantenac Dagar и Масацугу Хатори в София

"Една уста, едно банджо, един стол, двама души"  – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar  от Тулуза, Франция, създадено през 2013г. от Стефан Бараскюд (банджо) и Емрик Ено (бийтбокс, вокали, касетки, хармоника, чанове и звънци). Но това е само скромното и минималистично въведение,..

обновено на 08.10.25 в 21:31