В две издания на „Неделния следобед“ – на 5 и 12 май, ще предложим на меломаните незабравими интерпретации, дирижирани от Руслан Райчев.
Той е роден на 5 май 1919 година в Милано, в семейството на легендарния български тенор със световна кариера Петър Райчев и съпругата му - украинката Фаина. Наследил изключителни таланти от своите родители, израснал в неповторимата атмосфера на дом, където са гостували музикални колоси от ранга на Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Аурелиано Пертиле и Фьодор Шаляпин, синът на Петър и Фаина Райчеви оставя ярка следа в историята на българската култура. Ученикът на великия Карл Бьом е изключителен музикант, надарен с впечатляващ талант и невероятна позитивна енергия. Диригент с огромен репертоар във всички класически жанрове, чудесен пианист, успешен ръководител, основател на няколко български музикални институции, много обичан и уважаван от колегите си, възторжено аплодиран от публиката и високо оценяван от критиката в целия свят. Лекота, артистизъм, висок професионализъм, ерудиция, чувство за драматургия, идеална спойка между сцена и оркестър, съвършена мануална техника – това са само малка част от суперлативите, казани или изписани по негов адрес. Сред впечатляващите факти от артистичната му биография са 140 оперни, оперетни и балетни премиери (общият брой на проведените от него спектакли е абсолютно невъзможно да бъде изчислен) и около 2000 симфонични концерта; 24 са само изключително успешните му турнета със състава на ДМТ „Стефан Македонски“, където през 90-те години на миналия век и в началото на настоящия завърши кариерата на Руслан Райчев. Той е дирижирал най-бляскавите съвременни звезди – от Доминго, Карерас, Капучили и Тадеи до Френи, Кабайе, Ричарели и Груберова; от Рихтер, Ростропович, Гилелс, Коган и Ойстрах до Арау, Полини, Вайсенберг, Погорелич и Черкаски. Разбира се, най-ценни за нас са спектаклите и записите му с най-големите български оперни певци. Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Димитър Узунов, Юлия Винер, Стоян Попов, Любомир Бодуров и още много от най-изтъкнатите български оперни певци са считали за чест да работят с Руслан Райчев.
И освен всичко това - онези, които са го познавали свидетелстват за изключителната му интелигентност и любознателност, бързи рефлекси, прекрасно чувство за хумор. Но, както каза в специално интервю за „Неделен следобед“ преди няколко дни неговият син – Петър Райчев:
„Баща ми имаше едно качество, което за мен беше много важно във всичко, каквото правеше – той носеше една невероятна любов! Просто тя си е вродена в него, тя не се учи. Човек или я носи, или не… Но той носеше един невероятен заряд от любов… Освен всичко друго, той имаше остър ум. На него не му беше чужда математиката. Действително беше интелигентен, но и умен – не знам дали едното е еднакво с другото… И това кореспондира с чувството му за хумор, защото остроумие и хумор – това са части от интелигентността… Баща ми беше полиглот-феномен. Можеше да седи на маса с четирима души от различни националности и да говори с единия на френски, другият да го пита отляво на италиански и той без да се замисля му отговаря на италиански, онзи насреща нещо му говори на немски – и никакъв проблем при превключването от един език на друг… Как да Ви кажа? Руслан Райчев (не понеже ми е баща), но обобщено ще кажа – той беше един формат! Той не беше само диригент. Беше интелектуалец, личност. Напоследък всички станаха „маестро“, „легенда“, „икона“. Баща ми още навремето ненавиждаше думата „маестро“ и ако някой го назовеше така, казваше: „Аз не съм никакъв маестро. Маестро са Верди и Тосканини. Туй-то…“. В момента е пълна девалвация на всички тези звания и титли. И не е въпросът в това, да кажеш: „Аз съм маестро, аз съм легенда!“. Баща ми беше човек от формат…“.
В двете издания на „Неделния следобед“ на 5 и 12 май ще предложим и рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков, посветена на Руслан Райчев. Почитателите на неговото изкуство ще могат да чуят още записи под палката на диригента в оперната вечер на програма „Христо Ботев“ на 25 май и петъчната симфонична музикална вечер на 31 май.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg