Първоначалната ни идея беше да обсъдим начина, по който медиите формират образи на личности, които ще играят ключови функции в държавата. Заради актуалността се фокусирахме върху медийният образ на прокурора, както и какво е истинското влияние на „Четвъртата власт“ при формирането му? И независимо дали отивате на почивка, на работа или на протест, чуйте анализа на политолога Страхил Делийски и доц. Жана Попова в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Доц. Жана Попова: „Първо, за да има образи, означава, че е имало говорене, което ги е формирало. Както и да реагират медиите на една кандидатура, важното е какво прави самият кандидат. А Иван Гешев застана пред медиите с няколко позиции, с които сам оформи образа си. Първо нарече обществената телевизия „държавна“, а това че ще говори само пред нея, вече означава легитимация на медиите, през които ще изпраща послания. След това той побърза да оформи образа на „врага“ в лицето на Иво Прокопиевите медии и партията, организирала протеста. Но нека да се замислим дали е добре, когато кандидатстваш за такъв пост да тръгваш с врагове?… Освен това, нека не забравяме, че преди интервюто пред БНТ той имаше едно друго интервю, в което каза, че не отказва само на жена си и че Господ е този който решава дали той да приеме кандидатурата за Главен прокурор. Тук е важно кой Господ стои зад него и на кого той казва Господ. Защото метафората с Господ стои доста отдавана в публичното пространство…“
Страхил Делийски: „Позоваването към всевишния е изключително интересно.Това не е просто езикова игра. Населяването с негови „аватари“ на политическото ни пространство е в основата на едно дълбочинно разбиране на голяма част от политическия ни елит за политическия процес и политическата легитимност у нас. Те схващат тази легитимност не през демократичните, рационални процедури, а през силата на някакво провидение… Някои го наричат Господ, други по друг начин… Но усещате ли колко естествено им идва на голяма част от нашите политици да се саморазказват като легитимни представители не на хората, а на някакви „висши сили“. Това направо си заслужава сериозно антропологическо изследване сред политическия ни елит. Но г-н Гешев влезе в тази кандидатура с вече готов образ, който не беше изчистен и в който имаше достатъчно пробиви от гледна точка на позитивните нагласи към него. Не искам да подминавам и образа на „момчето от крайния квартал“, което се е самонаправило и което има самочувствието да се саморазправи с „лошите“ от мафията. Това е един разказ, една митологична приказка, която отново не виждаме за пръв път в политическия ни живот.Тя обикновено служи за уплътняване на образите на политиците и за създаване на легенди около тях. Но, това, което ме притеснява не е възпроизвеждането на едни същи митологеми и идеи за легитимност, а липсата на въображение сред политиците ни. Защото това води и до повторение на модела на политическия процес у нас. Тези похвати са се доказали като ефективни от гледна точка на технологията на властта, но са твърдо доказано неефективни по отношение смислеността на политическия процес у нас.
Жана Попова: „Има и един друг проблем, а именно отказа на министъра на правосъдието да номинира и то с мотива, че какъвто и кандидат да предложи, той веднага ще бъде очернен. Ако ние изхождаме от такава презумпция, то всичко е свършено… Не може правосъдното министерство да се отказва с такъв мотив от правото си за толкова важно нещо като номинацията за Главен прокурор. Това означава, че ценностите, които се утвърждават по този начин са под всякакво съмнение. И Сотир Цацаров и Иван Гешев говорят за върховенство на закона, за справедливост, говорят за това как са длъжници на гражданите, но да не забравяме обвързаността на г-н Гешев с две много знакови дела – това за КТБ и другото с г-жа Иванчева, през които именно прокуратурата трябва да изобрази справедливостта, но за сега поне това не се случва.“
В интервюто за БНТ, г-н Гешев каза няколко неща, които събудиха повод за размисъл. Например, че очаква да бъде атакуван от цитирам: „политическият кръг и свързаните с него медии, гравитиращи около подсъдимия Прокопиев“. Някои анализатори тълкуваха това като индиректна заплаха. Защото г-н Гешев продължи така: „(…) някои от тях са в ареста, други предстои да влязат.“. Трябва ли според вас колегите ни от тези медии да бъдат притеснени?
Страхил Делийски: „Това е абсолютно недопустим начин за говорене на един евентуален бъдещ главен прокурор. Начин който обаче се вписва идеално в натюрела на „истинският“ в кавички, на „успешният“, „прекрасният“, „силният“ политик в България. Това е драматичният отказ ние да мислим политиката демократично. Защото подобен тип поведение би било невъзможно в страни с истински демократични принципи. И без това прокуратурата не е в цветущо здраве по отношението на доверието към нея… А начина, по който се влезе в процедурата за избор на главен прокурор тотално срина доверието, колкото и малко да е било то. Но това е начин на мислене на политиката у нас. Да не забравяме и разделянето на властите, което тук не означава нищо повече от това да имащ трима различни човека на три различни поста. Да имаш телефоните им, за можеш да им пратиш sms-и“
Доц. Жана Попова: „Не само колегите ни в тези медии имат основание за притеснение. Въобще всичко това, което ние виждаме като заплаха, че ще се видим в съда, след като искаме да имаме прокурор като в Румъния, че ето, ще започнат прокурорски проверки… Въобще прокурорската проверка започва сякаш да става нещо като публична цензура върху това, което правим в делника си. И това е нещото, което по-скоро ме тревожи. И медиите са много важни точно при такива ситуации. Да ви кажа, ако някой иска да затваря медии, а-ми да вземе да ги затвори най-сетне и да спре да се разиграва този фарс. Въобще начина, по който медиите ще използват от тук нататък термина „прокурорска проверка“, хубаво би било да припомнят, че това не означава „осъден“.
Мисля, че индиректният език на бъдещият главен прокурор е много по-страшен от директния. Той е изградил един маниер на говорене, след като каже нещо шокиращо, винаги след това да добавя едно „но“ или „освен ако“. Например: „Властите трябва да работят, освен ако това не противоречи на Конституцията“. Това е шокиращо за всеки човек, който мисли все още демократично. В това „но“, „ако“, „освен“, според мен, се крият основните заплахи за демократичното мислене. Защото кой определя къде са изключенията? – най-често това са различни комисии в Съда, в Прокуратурата… е, тогава…? Но пред да стигнем с Съда е добре да договаряме ценностите си, включително и в медиите. Но именно това договаряне, извън съдебното, г-н Гешев ясно показа, че не зачита.
Страхил Делийски: „Отдавна българската политика е изцяло на терен на ценностната долница. Това е поради много причини – немарливост от страна на гражданското общество, на медиите, дори и на университетските преподаватели. Но тази ценностна долница вече не се смята за девиация, а се смята за норма. А ценностната долница на този политически живот няма как да произведе някаква културна горница или ако щете поведенческа, или антропологическа, или дори имиджова. Забележете, че от няколко години вече политическият ни елит е приел циничното поведение като своя норма. Те не се опитват да разказват целите си на езика на демокрацията и публичното благо. И този разпад на демократическият смисъл за съжаление произвежда апатия в обществото.Съжалявам, че звуча толкова песимистично, но не мога да намеря интерпретативна рамка или методологически инструмент, който да ми позволи да мисля по-щастливо.“
Доц. Жана Попова: „Аз много се надявам арестът и проверките на прокуратурата да не бъдат основните медийни събития, които занапред ще гледаме. Това вече сме го живели. И още, да работят властите заедно в името на общото благо… ако това е цел на бъдещият главен прокурор, трябва ли да разбираме, че той държи да показва кое е общото благо? И значи ли, че ако имаме различно мнение, то ще бъде квалифицирано като мнение на „десни екстремисти“ например и после ще бъде обяснявано? И това се превръща в един неспирен сериал по нашите новини. Иска ми се съдът да показва, че ще взима аргументирани решения, които ще бъдат завършени, а не проточени във времето. Ще ми се Прокуратурата да бъде гарант за това у нас да няма такива хора, както ги нарече г-н Гешев: „олигарси“, тъй като това явление не се появява само. Ето той казва, че има медийни олигарси, но къде е скъсана връзката, защо се е стигнало до там? И къде, у кого да търсим отговорността да ги има?“
Чуйте целия разговор в звуковия файл
Във "Времето на редактора" се срещаме с Росен Недков – главен готвач в курорта Златни пясъци. Разговаряме за професионализма и отношението към работата и хората. Недков е главен готвач вече четвърто лято и се гордее с екипа, с който рабоити. Пътят му тръгва от село край Нови пазар. Стратира кариерата си като помощник-готвач и постепенно се..
В навечерието на 15 август – Успение Богородично и празник на Несебър – в града ще се състои литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица. Иконата е известна като "Черната Богородица" заради тъмните си цветове и датира от XIII век. Смятана е за покровителка на Несебър. Повече за празника разказва о. Петър пред редактора Нина..
Явор Иванов, докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, коментира в ефира на предаването "Нашият ден" темата за бездомничеството и неговите причини. По думите му делът на хората, които доброволно избират живот без дом, е изключително малък. Макар подобни случаи да се срещат..
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg