Всяка събота сутрин през септември и октомври от седем часа и петнайсет минути ще имате възможността да слушате попоперата за деца и възрастни „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд.
Повод, без наличието на такъв винаги да е задължително, този път е фактът, че „Рибарят и неговата дума“ е поредната продукция на екип „Драматургични форми“ на програма „Христо Ботев“, която получи висока международна оценка. Попоперата е сред номинираните произведения на тазгодишното издание на най-големия медиен фестивал на Стария континент „Prix Europa“ в категорията за радиопродукция.
„Рибарят и неговата душа“ е първата българска попопера, която имаше своята сценична премиера и голям успех през 2015 г. Радиоадаптацията пък е от 2018 г. Музиката, както на произведението за сцена, така и на радиоварианта, е на Минко Ламбов, а автор на либретото и радиоверсията е Ана Топалова. Преводът е дело на Стоян Тончев. В ролите ще чуете Красимир Първанов, Ненчо Балабанов, Стефан Владимиров, Весела Бонева, Ана Топалова, Джони Илиев, Марияна Добрева Илиева, както и виртуозният цигулар Светлин Русев. Записът е осъществен от звукорежисьорите Константин Райдовски и Димитър Василев.
Попоперата в седем части, която ще имате възможността да слушате през есенните месеци, е произведение, реализиращо, струва ми се, пълния потенциал, който може да предложи форматът на една музикална радиопостановка. Плътната атмосфера, майсторски предадената и непрестанно преливаща се звукова среда и изключителните музикални партии придават на попоперата изключителна динамика и дълбочина на художествения свят.
Написаното през 1891 г. произведение на Оскар Уайлд е майсторски съчинена вълшебна приказка. В същото време „Рибарят и неговата душа“, като всички произведения на ирландския творец, преодолява всякакви жанрови и формални ограничения и се превръща в един от образците на световната литература и това несъмнения е уловено и в радиоварианта на попоперата.
Всеки персонаж и мотив в нея се разполага на повече от едно ниво. Там, където най-малките ни слушатели ще открият запомнящи се песни и интересен вълшебен разказ, техните родители вероятно ще намерят ярките противоречия между телесно и духовно, красиво и грозно, материално и идеално, така характерни за художественото направление на естетизма. Типичните герои на вълшебната приказка тук са заменени от пълнокръвни и изградени на базата на множество вътрешни противоречия персонажи, които претърпяват развитие в хода на произведението и непрестанно преминават границата между добро и зло. Така попоперата „Рибарят и неговата душа“ се превръща в завладяващ музикален разказ за любовта, подходящ за слушатели от всички възрасти.
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg