Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор

1 октомври е Ден на музиката и на поезията – по този повод Ива Дойчинова покани в студиото на „Нашият ден“ композитора, автор на музиката на много популярни български песни – Кристиян Бояджиев. Той дълги години е работил като водещ и музикален редактор на много музикални предавания в БНР и продължава и досега да е автор (заедно с поетесата Димитрина Кюркчиева) на предаването „Изпята поезия“, което се излъчва всяка неделя по програма „Христо Ботев“.

Ива Дойчинова: Честит празник на поезията и музиката едновременно! Има едно предаване по програма „Христо Ботев“, което много обичам – казва се „Изпята поезия“. В него красивата музика и красивата поезия са в такъв синхрон, че не можеш да разделиш едното от другото.

Кристиян Бояджиев: Благодаря. Понякога едното води другото. И не се знае кое е по-красиво – музиката или текстът. Но понякога става така, че в получилата се песен има своеобразна синергия, т.е. цялото е по-голямо от съставните му части. Става нещо по-голямо от обикновения сбор.

Ива Дойчинова: Но невинаги.

Кристиян Бояджиев: Да, защото тук се намесват и изпълнителят, и аранжиментът, но пък когато стане, тогава е задълго, понякога – завинаги.

Ива Дойчинова: След малко ще чуем една песен, по стихове на Александър Петров (става дума за песента „Близо до мен”, музика Кристиян Бояджиев, с която Вили Кавалджиев печели "Златният "Орфей" 1992 година - бел. на редактора) и се сещам за много важната зависимост между текста и музиката. Затова искам да те попитам кое е първо: текстът или музиката?

Кристиян Бояджиев: Налага се да те коригирам, защото този текст (или песенна лирика) на Сашо Петров дойде „по музиката“, той го написа по музиката.

Ива Дойчинова: Това е сред изключенията, по-скоро?

Кристиян Бояджиев: При мене и при Сашо – не. Защото Сашо Петров е един от малцината останали таланти, които могат по готова музика да напишат текст и да се получи великолепното цяло. 

Ти зададе въпроса кое е първо – музиката или текстът. Спореше се много и преди тридесет, четиридесет, петдесет години кое е правилно. Трябвало по стихотворение да са пише музика! Действително, голяма част от световната практика е била такава. Само че дойде рокът, дойдоха младите, които започнаха да си правят песните и парчетата сами. И знаеш ли вече кое е първо, кое е второ? Какво да кажем след толкова много време, след толкова практики, хиляди песни, които продължават да звучат? А процесът е тъждествен – както един композитор може да се вдъхнови от стихотворение, абсолютно по същия начин протича процесът, ако един поет се вдъхнови от нечия музика. И често това е много добре, особено за човек, който е извън стандартите – няма квадратен тип мислене (говоря за поета), защото музиката му дава идея, различна от обичайната, а това пък му дава поле за изява в друга форма, друга стъпка.. други решения. 

Ива Дойчинова: Извън рутината.

Кристиян Бояджиев: Да. Но това е предизвикателство, което не всеки може да поеме. Не е и нужно. Но когато стане – е много хубаво.

Какво още каза композиторът Кристиян Бояджиев за синергията между поезията и музиката, за работата си с Вили Кавалджиев,.за песните по стихове на Петя Дубарова и изобщо за музиката и за поезията, за началото на новия сезон на предаването „Изпята поезия“ и още много други интересни неща, можете да чуете в звуковия файл.