Темата за тормоза чрез интернет платформите започва да ни интересува най-вече когато ние или наши близки се окажем в ролята на потърпевши и разберем, че никой не е застрахован. Когато това се случи, става ясно колко всъщност сме неподготвени да реагираме.
Шестокласници от софийско училище публикуват карикатурни снимки на учители, създават фалшиви профили. В училището се разчува за случая, единият клас „натопява“ другия, директорът се опитва да „респектира“ учениците със заплаха за съд, засегнатите учители са огорчени до сълзи и в незнанието как да постъпят започват собствено „разследване“, спешно се призовават родители, те пък трябва да отговарят за деяние, което не е ясно кой е извършил…
Всички са изненадани, включително и децата, повечето от които не са подозирали какъв ефект може да има шегата им.
Според Антоанета Василева от Асоциация „Родители“, експерт към Центъра за безопасен интернет, подобни случаи са знак за натрупано напрежение в системата, която третира учениците като слушатели и „подчинени“ на авторитети и правила, а не като личности.
Към това се добавя ранното съзряване и безспорната преднина на днешните деца в света на компютрите. Впрочем в ситуацията има и нещо положително. Тя може да бъде повод за откровен и сериозен, а не „наказателен“ разговор с учениците за последствията от подобни действия, разговор, в който компетентността на училищния психолог (ако има такъв) би била много полезна, разговор в семейството и класа, който да помогне на младите да осъзнаят отговорността за собствените си действия.
И още нещо, ако говорите с децата като с пълноправни същества, може да се окаже, че засегнатите учители нямат нищо общо с техния гняв и протест. Парадокс? Чуйте записа.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg