Темата за тормоза чрез интернет платформите започва да ни интересува най-вече когато ние или наши близки се окажем в ролята на потърпевши и разберем, че никой не е застрахован. Когато това се случи, става ясно колко всъщност сме неподготвени да реагираме.
Шестокласници от софийско училище публикуват карикатурни снимки на учители, създават фалшиви профили. В училището се разчува за случая, единият клас „натопява“ другия, директорът се опитва да „респектира“ учениците със заплаха за съд, засегнатите учители са огорчени до сълзи и в незнанието как да постъпят започват собствено „разследване“, спешно се призовават родители, те пък трябва да отговарят за деяние, което не е ясно кой е извършил…
Всички са изненадани, включително и децата, повечето от които не са подозирали какъв ефект може да има шегата им.
Според Антоанета Василева от Асоциация „Родители“, експерт към Центъра за безопасен интернет, подобни случаи са знак за натрупано напрежение в системата, която третира учениците като слушатели и „подчинени“ на авторитети и правила, а не като личности.
Към това се добавя ранното съзряване и безспорната преднина на днешните деца в света на компютрите. Впрочем в ситуацията има и нещо положително. Тя може да бъде повод за откровен и сериозен, а не „наказателен“ разговор с учениците за последствията от подобни действия, разговор, в който компетентността на училищния психолог (ако има такъв) би била много полезна, разговор в семейството и класа, който да помогне на младите да осъзнаят отговорността за собствените си действия.
И още нещо, ако говорите с децата като с пълноправни същества, може да се окаже, че засегнатите учители нямат нищо общо с техния гняв и протест. Парадокс? Чуйте записа.
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg