Разкази за екзистенциалната самота

Най-новата книга на Пламен Антов „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ е с разкази, но не е просто сборник, а – да го наречем – цикъл от разкази, свързани не само от героя, който броди из света, но и от „този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота“, която според Юлиян Жилиев доминира. Ето какво пише още литературният критик: „Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием разказ, в чийто фокус да не стои и моралната дилема.“

Може да се добави и мнението на Кристин Димитрова, която казва, че това е книга за „днешна България“, а авторът подчертава във въвеждащия текст, че: „Тази книга е писана дълго. Започнала в настоящето, като актуална реалност, от един момент насетне тя неусетно започна да се променя под напора на носталгията по една все по-отдалечаваща се, изгубвана реалност...“ 

Пламен Антов е поет, белетрист, есеист и литературовед, работи в Института за литература, БАН.