Бойна натура, с вечна усмивка на лицето, дяволско спокойствие и желание да вкара всички в своята комедия. Сваля цялото ежедневие малко преди да се качи на сцената, а обувките ѝ, цветни и различни, винаги са актьорски. Такава е Бориса Сарафова в театъра, в живота, а и в ефира на „Време и половина“.
Бориса е от лигата на „Младите в изкуството“. От името ѝ се разбира, че борбата е вечна и ще бъде такава, при това винаги за добро. Завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, а сега е в трупата на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен, родният ѝ град.
От януари Плевенският театър ще гостува всеки месец в „Сълза и смях“ и зрителите ще могат да видят Бориса, обута в някои от всичките ѝ актьорски обувки. Преди това публиката може да се наслади на играта ѝ и в „Апарт“ – документалния спектакъл на режисьора Илко Ганев, който ни среща с живота на артистите със сребро в косите. Спектакълът обаче не е само за актьори и Бориса много държи това да се знае. Той е за всеки, който чувства и иска да го прави. За всеки, който не се страхува да падне в капана на емоциите и да се срещне отблизо с мислите за смъртта, живота и любовта.
В „Апарт“ Бориса играе с още петима млади и талантливи актьори. Всички те имат свободата да завладеят публиката, както самите те намерят за добре. Важното е да са искрени със зрителите си, а те са. Самата Бориса се зарежда от публиката. Провокира я, а и тя нея също. Бориса винаги борави със смеха. Къде от стремежа да скрие онова, което мъчи душата ѝ, където от желание просто да зарази останалите с онова, което я радва. Смях има и в звуковия файл. Пуснете го и ще чуете.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg