„Животът – преди и след Земята“ е заглавието на забележителна статия, написана от биолозите Алексей Шаров и Ричард Гордън, преобърнала стереотипните представи за възникването на живота на нашата планета.
В своето хипотетично проучване те прилагат един от прочутите закони на Гордън Мур, според който компютърната памет се усъвършенства експоненциално и на всеки две години броят на транзисторите в интегралните схеми се удвоява.
Правят го нетрадиционно: заместват транзисторите с основните градивни елементи на нуклеиновите киселини – нуклеотидите, а интегралните схеми – с генетичен материал. Резултатът е повече от изненадващ: ако се екстраполира правилото назад във времето, се оказва, че за да се развие животът в цялата му сложност от самото начало са необходими поне... 9 милиарда години. Възрастта на Земята обаче се изчислява едва на около 4 и половина милиарда.
Може ли да се обясни този парадокс? Успяха ли най-сетне учените да стигнат до единно понятие за живота или същества като вирусите и мулетата продължават да предизвикват неразрешими засега спорове? Има ли нови хипотези за произхода на самия живот извън нашата планета?
С физикохимика от СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Николай Денков търсим отговорите.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg