„Горната земя“ и картините на Елена Георгиева

Една компактна изложба от 12 платна с привидно аналогични сюжети-планински пейзажи, разриват един богат и философски осмислен свят на художничката Елена Георгиева. Изложбата, която тя представи в галерия „Астри“ се нарича „Горната земя“.

Предизвикателствата в този нов неин проект са няколко – от една страна голямо-форматни картини, в които като че ли вятърът свири в лицето ти и усещаш едно чувство за триумф, за покоряване, за сливане с природата. И от друга страна, по-малки, с издължен, вертикален формат картини, които са като процепи, които отново ни приобщават към великата Природа. Общуването с планината – както казва Елена Георгиева е на четири очи, всяко местенце има лице и име. И напомня, че сме мънички, като житейските си терзания или големи – като живота. Много интересна и впечатляваща е фактурата на тези картини. Мазката е така положена, че наподобяват всички природни материали, от които е съставена нашата планета – дали базалт, дали ивичести камъни, дали бели ронещи се скали, дали цветно стъкло, отрязъци от всички природни материали, които действат като структура, като философия, като вкус на озон. Цветовете са ослепителни – тюркоазът на примамливата далечина, виолетът на отиващия си ден, жълтият отблясък на залязващото слънце.

Важно е да се каже, че Елена Георгиева, която е завършила при такива преподаватели като професорите Десислава Минчева и Ивайло Мирчев, специалност „живопис“ в никакъв случай не им подражава, открила е своето лице и своя начин да бъде ярка и различна. Затова и признанието през годините идва естествено – с присъдена диплома в конкурс за рисунка, с изложба в галерия „София прес“, озаглавена „Места“; с номинацията си през 2016 година за специализация в Мюнхен. Това е един живописец със своя чувствителност и особена сетивност към нещата, които ни заобикалят, като усещане и за импресия и за съзерцание, което прави нещата в картините ѝ осезаеми.