Преди дни, на 19 ноември, Агнес Балтса отпразнува 75-ия си рожден ден.
„Най-значимото и разпознаваемо мецосопрано на нашето време“, я наричаше Караян. Агнес Балтса не крие тайната на шеметните си успехи: „Всъщност съвсем просто е да станеш певица: трябва ти глас, трябва и късмет. Останалото е работа, работа, работа…“
Критиците не пестят суперлативи, определяйки я като шармантно колоратурно мецосопрано в Росиниевия репертоар. През 1987 с режисьора Жан-Пиер Понел и Клаудио Абадо на диригентския пулт буквално взривяват Виенската Щаатсопер с „Италианката в Алжир“, феноменална по всеобщо мнение, която и днес остава бленуван връх за мнозина. Гласът – плътен, тембрист, с впечатляващ обем и сила, разкошен глас, е подаръкът който Бог щедро дава на дъщерята на търговец от Левкада – остров в Йонийско море. В това вярва Агнес Балтса!
Още от самото начало на кариерата ѝ една мисъл не я напуска: как да не пропилее този небесен дар. Работата започва още на седим – с уроци по пиано и пеене. Опитва да пише и свои ноти. След време познавачи ще забележат, че преобладават тъжните мелодии… На девет години е първата изява на Агнес с песни на Шуберт, а сред публиката се чули гласове: „Та това дете е истинско чудо!“
Когато е на 14, през 1958 година, семейството се установява в Атина, а бъдещата оперна прима завършва консерваторията с пълно отличие. Печели стипендия на името на Мария Калас, която отваря вратите на Висшето училище за музика в Мюнхен. Агнес Балтса е позната с пословичната си дисциплина и чувство за отговорност. Те ѝ помагат да преодолее връхлитащата с неудържима сила носталгия в най-ранните години в Германия. „Тогава си нашепвах, обикновено нощем: ти трябва да издържиш, иначе никога няма да станеш певица. На сцената съм сама и никой не може да ми помогне…“ През 1968 е очакваният с огромно напрежение и трепет дебют във Фракфурт като Керубино.
Както обикновено се случва на младите мецосопрани с издължена фигура и характерен глас, Агнес Балтса поема по пътя на ролите в панталон. И днес държи рекорда за най-млад Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус във Виенската Щаатсопер през 1970 – това е началото на завидна световна кариера. Никак не е пресилено да се каже, че Караян години наред направлява тази кариера. От мига, в който се срещат с Балтса през 1974 за запис на Миса Солемнис от Бетовен. „Това е съвършеното мецосопрано с дълъг, надявам се сценичен живот“, предрекъл маестрото. Тя пък се възхищава на пословичната му отдаденост и дисциплина. „Бих искала наполовина да ги притежавам, но дори само четвърт ще ми е достатъчна“, уверява Агнес Балтса. Поделят си триумфите в „Кавалерът на розата“, „Саломе“, „Дон Карлос“ и разбира се, в „Кармен“!
Извайва една наистина феноменална Кармен – изкусителна, страстна, непреклонна, щом искат да ѝ отнемат правото да избира… Хосе Карерас като Дон Хозе най-често е до гръцкото мецосопрано. Наричат ги идеална сценична двойка – мечта за всеки диригент и режисьор. В монографичната книга за Агнес Балтса, появила се през 1986 година, Кристиане Бауман я нарича „най-прочутата Кармен за времето си“.
Ето част от откровенията на Балтса, споделени в книгата: „Не е достатъчно само да възпроизвеждаш красиви мелодии. Стремя се да съпреживея със зрителя истинска драма или весела история (зависи от либретото). С гласа си да кажа нещо на дошлите в театъра, да усетят естетическа наслада, да се замислят… За пръв път почувствах, че Бог е разперил ръце над мен след спектакъл на „Кармен“ с Карерас и Караян.
Настъпи миг тишина. Най-желаният, бленуван от всеки артист! Тогава съзнаваш, че си грабнал сърцата им! Видях блясък в очите и сълзи в тях.
Караян дори не опитваше да скрие своите…“ Агнес Батса си спомня и работата с прочутия режисьор Жан-Пиер Понел: „Кармен, която репетирахме заедно в Цюрих, промени живота ми! Постановката излъчваше неповторим аромат, така многоцветна и вълнуваща, че си казах: Та това е цял един живот! Дори да ми забранят да пея Кармен оттук насетне, няма да се противя. Та аз съм докоснала върха! Какво повече да искам...“
Без съмнение от средата на 70-те и през 80-те години Атнес Балтса е на върха на славата. Пее в най-престижните световни театри, отрупана с ангажименти, кой от кой по-примамлив.
„Никога не скучаеш, когато Агнес Балтса е на сцената. Винаги умее да те изненада, добавя нов цвят, детайл към образ игран десетки пъти. Подобно на друга велика гъркиня в историята на оперния театър – Мария Калас, притежава необятен сякаш глас и огромен емоционален заряд, който помита всичко по пътя си“, припомня Дейвид Райт.
В съботната вечер (23 ноември, от 20 часа) ще се насладим на някои от най-ярките артистични достижения на Агнес Балтса, сред които и Далила в „Самсон и Далила“ от Сен-Санс. Партнират ѝ Хосе Карерас, Джонатан Съмърс, Паата Бурчуладзе, Хорът и Симфоничният оркестър на Баварското радио обединени от диригентската палка на сър Колин Дейвис в запис от 1989 година продуциран от фирмата Philips.
„Ние певците сме като цветя. Постоянно ни присаждат. Въпреки това на всяко ново място трябва да цъфтим още по-ярко. А и всички тези лишения, свръхизисквания, непрестанна борба, страхове… Струва си заради радостта от музиката! Тя ме потапя в свят, в който дребните неща нямат място. В музиката откривам безкрайна красота, мъдрост, себепознание, които озаряват целия ми живот“, признава Агнес Балтса – един от големите гласове, без които световният оперен театър няма да е същият!
Съдържание на операта „Самсон и Далила“ от Сен-Санс
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg