В България едва 10% от хората с увреждания работят, заяви на пресконференция в БТА по случай Международния ден на хората с увреждания Елка Тодорова, председател на Управителния съвет на Националната федерация на работодателите на хората с увреждания. В Западна Европа този процент е – 30, което е един от показателите за по-добрата интеграция на тези хора в обществото.
В България през последните една-две години се предприеха, включително и под натиска на гражданското общество, редица важни законови промени за подобряване на социалното включване на тези хора в българското общество, най-важната от които е новият Закон за хората с увреждания. Член 38 в този закон третира възможностите на така наречената „социална икономика” да създава условия за по-широко, подпомагано и насърчавано от държавата, наемане на работа на хора с увреждания. Разбира се, става въпрос за работа, съобразена с техните възможности и работни места адаптирани за тази цел със средства от страна на държавата. Само в тазгодишния бюджет за тази цел са предвидени 4 милиона лева, като досега са усвоени едва 0,5 млн. Сега на ход са българският бизнес, държавната администрация и самите хора с увреждания с техните усилия да приложат закона на практика.
Да подпомогне тези усилия на държавата и обществото си поставя за цел създаденият неотдавна сайт Работоспособни.бг. Това е независима кариерна платформа, създаваща комуникационна среда в подкрепа на специфичния пазар на труда, обхващащ хората с увреждания в трудоспособна възраст и нарастващия брой социално отговорни работодатели.
По повод Международния ден на хората с увреждания Министерството на труда и социалната политика връчи своите Годишни национални награди за социални иновации 2019. Втора награда в категория „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“, получи екипът на платформата Работоспособни.БГ.
Пламен Проданов и Христина Бързанова, които работят в сайта, гостуваха в предаването „Познати и непознати“, където разказаха за целите, които си поставят и своята работа. Освен тях в разговора взеха участие Елка Тодорова – председател на Националната федерация на работодателите на хора с увреждания, Силви Таниелян, специалист човешки ресурси във фирма, която наема и в която работят хора с увреждания, и която използва платформата, и доц. д-р Стоян Ставру от БАН.
Те разказаха как мрежата в полза на хора със специфични потребности и възможности при търсене на работа „Работоспособни.БГ“ може значително да промени живота на хората с увреждания и да подпомогне желанието на българското на общество за тяхната по-добра социализация.
Какво още казаха събеседниците в студиото, можете да чуете в звуковите файлове
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
