Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полина Паунова: Свобода на словото е журналистите да говорят с факти

Полина Паунова от „Свободна Европа“
Снимка: www.svobodnaevropa.bg

Тази седмица бяха раздадени наградите на Фондация „Валя Крушкина“ за „смелата българска журналистика с човешко лице“. Голямата награда бе присъдена на Полина Паунова от „Свободна Европа“. С нея говорим за свободата на словото у нас, както и за намеренията, които премиерът преди дни заяви в ефира на БиТиВи някой ден да стане разследващ журналист.

„Ако премиерът стане разследващ журналист, най-вероятно ще бъде нает от Делян Пеевски и неговите медии. Партиите им работят добре заедно, може това сътрудничество да прерасне в една красива журналистика“, каза Полина Паунова.

На въпрос защо политици си позволяват арогантно поведение към журналисти, тя отговори:

„Журналистите много отдавна превърнаха министър-председателя в единствен източник на информация. Това е опасно и от гледна точка на журналистическите рефлекси, и на обществената информираност. Каквото каже той, медиите не го проверяват, а го приемат за факт.

Собствеността на медиите, тяхното разпространение, финансирането им с европейски пари, това са все неща, с които властимащите си откупуват възможност да бъдат представяни като симпатични в определени медии. И от там нататък вече никой не пита, а ако някой се осмели да пита, тези, които са питани, се дразнят. В по-добрия вариант питащият е наруган, в по-лошият – ние само можем да гадаем какво се случва, но видяхме как имена в българската журналистика бяха тактично отстранени. Това са поредица свързани помежду си факти и ние само можем да гадаем например кой се е обаждал на Светослав Костов, за да свали Силвия Великова от ефир. То по условие властта винаги иска да изглежда добре в медиите, но обръщате ли внимание, че те вече не се крият, че делят журналистите на добри и лоши, на ваши и наши. Истинската свобода на словото не е някой да говори каквото си иска, а е когато журналистите говорят с факти.

Но тук има нещо интересно. Можем да направим паралел между заявките на г-н Борисов да се промени медийната среда у нас и всички препоръки на Венецианската комисия относно независимостта на съдебната власт и механизма за разследване на главния прокурор, които, г-н Борисов каза, ще приемем. Какво чухме тази сутрин – че главният прокурор ще може да бъде разследван от независим прокурор, избран с 2/3 мнозинство от прокурорската колегия във ВСС. Но всички публични данни, които имаме до този момент, сочат, че прокурорската колегия във ВСС е изключително зависима от главния прокурор и политическите власти. Което означава, че този независим прокурор няма да изглежда така независим. От тази гледна точка медийните опити, които ще видим за промяна на медийната среда у нас, няма да бъдат много по-различни от това, което видяхме днес. И все пак това, което зависи от нас, е да показваме всеки път, че медиите имат значение“, каза Полина Паунова. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33