В Сомалия пазаруват и фунийка сладолед през смартфона

За повечето от нас екскурзия в Сомалия звучи абсурдно колкото плаж на Северния полюс. Е, разговарях с човек, който не само е отишъл там доброволно, ами се е върнал невредим и разбива всичките ни представи за тази част от Африка. Владислав Панев е пътешественик, в чиито паспорт има печати от над 120 държави. Съпредседател е на Зелено движение и собственик на финансова компания. Той ни изненада, че в Северна Сомалия, наричана Сомалиленд, неграмотността рязко е намаляла, покрай желанието на всеки да притежава смартфон. А понеже малцина сред населението имат банкови сметки, и трите банки в страната притежават телекоми и извършват всякакви разплащания чрез мобилни приложения. Дори можеш да си купиш сладолед от улична сергия с телефона.
В Сомалиленд наричат всяка сграда на 5 етажа небостъргач, а върху козите и камилите собствениците им са написали номерата си, за да им звъннат ако се изгубят. При население от 99% строги мюсюлмани кражбата е непозната.

Владислав Панев с фандромата на фактите разруши предразсъдъците ни, натрупани през годините. Не само за Сомалия, ами за Уганда и Руанда. Оказва се, че страната, в която през 90-те години на ХХ век върлуваше масов геноцид между племената тутси и бхуто, днес е една от най-процъфтяващите в региона. Владислав е влюбен в Африка и ако не е успял да ни предаде чувствата си, то поне ни убеди, че в доскоро оцветените с червено райони в сайта на външното ни министерство човек не само може да оцелее, ами да си прекара добре.

Нейно превъзходителство Пуджа Капур е дама, която не остава незабелязана дори в препълнена с хора стая. Не само заради сарито. Както сте се досетили става дума за посланика на Индия. Нека погледнем България през нейните очи и научим от нея повече за родината ѝ. Най-напред я попитах кои са любимите ѝ места у нас.
„Наистина са много – отвърна г-жа Капур – но специално бих отбелязала Пловдив. Твърде много харесвам също и Варна. София и Бургас са чудесни. Но мястото, където се чувствам наистина специално, е Рилският манастир. Вибрациите там са различни – розите, гората, планината, поточетата, изворите… Чувства се една зареждаща, свещена атмосфера и ако трябва да посоча само едно място в България, то би било Рилският манастир“.

Разбира се, се заинтересувах и кои са любимите ѝ части от Индия.
Много е трудно да препоръчам само няколко, те са толкова много, толкова различни и магнетични! Затова ще ви посоча три групи, три вида, които си заслужава да се видят: тези, които са същинска природна живопис; тези, които разкриват изумителна история и култура; и местата, където се усамотяваме за почивка и духовно търсене.

В България има красиви планини, а ние в Индия имаме Хималаите, най-високата планинска верига в света. В планините можете да вървите по екопътеки, да практикувате екстремни спортове, да отидете на сафари, да видите тигри и други диви животни или пък просто да си почивате.
Другата посока са плажовете и островите. Ние сме полуостров с брегова линия от 5422 км, по продължението на две морета и океан.

Мнозина харесват Керала, често наричана Страната на Бог, която е известна със своите лагуни и аюрведични СПА локации. В Гоа има уникална смесица между конканска и португалска култура също е предпочитана дестинация за много хора. Аз имам особена слабост към Гоа. Всеки посланик от Индия трябва да посвети работата си за популяризирането на един щат и аз съм избрала Гоа.
Друга насока е културният и исторически туризъм. В този смисъл сме разглезени от огромно богатство на избор, но ако трябва да избера едно място, ще кажа, че всеки трябва да посети Раджастан. Дворците спират дъха, бижутата, занаятите и платовете са изключителни. Това е съвсем друг свят! И разбира се, Тадж Махал в Агра – едно от седемте чудеса на света. Делхи, столицата, също не може да се пропусне – възкръсвала е много пъти от древността до днес.

И накрая, забелязвам, че духовният туризъм е доста популярен сред българите, както и сред много западни туристи. „Бийтълс“ също са посетили Индия по този повод – не са били първи, не са и последни. Няма да споменавам имена, защото този вид духовни практики се смятат за нещо много лично, но в Индия идват хора от цял свят, за да намерят себе си, да намерят спокойствие. Прекарват време в различни ашрами, за да заредят с енергия ума и тялото си и да се върнат трансформирани“, завърши Нейно Превъзходителство, индийският посланик Пуджа Капур при краткото си гостуване в Покана за пътуване. Цялото интервю с нея – четете в списание „Примиум Лайфстайл“.

Преди близо година с изложбата „България през стъклото на времето“ пътувахме повече от век назад. Днес самата експозиция е тръгнала на път и вече се намира в Италия. С нея фондация „Ценности“ на  бившата първа дама Антонина Стоянова показва 36 уникално съхранени през последните 100 години стъклени плаки, които могат да бъдат наречени „дядото на диапозитива“. Те изобразяват сцени от български бит, показват красотите на родината ни и разказват семейната история на почетните консули на България в Италия Близнакови, стигнала от Стара Загора през Триест чак до Лондон, където в нея се намесва писателят Джеймс Джойс. След големия успех в националната галерия „Квадрат 500, „България през стъклото на времето“ ще гостува в Музея на Рим от 11 декември до 12 януари. Милена Кънева, заедно с Ирина Дилкова, е един от основните двигатели на италианския ѝ гастрол.

Изложбата е в чест на 140-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Италия. Тази годишнина съвпада с провъзгласяването на София за столица на България – също 140 години. Затова общините на двете столици подкрепят завладяващата експозиция. Към нея е издаден изключително луксозен каталог, благодарение на арх. Стефан Добрев. Задълбочените и познавателни текстове в него са дело на етнолога Анелия Милушева.

В последните месеци нискобюджетните полети превърнаха Йордания в желана от българите посока. А там наистина има какво да се види – спокойната и охолна столица Аман, римските руини на Джераш, мястото в река Йордан, където се твърди, че е бил кръстен Исус Христос, гмуркането сред коралови плантации в курорта Акаба, Мъртво море, планината Небо, от която Мойсей е прогласил мъдростта си… Но кажат ли Йордания, първото място, което изниква в главата ни е Петра.
Стъпиш ли в Петра, мигновената ти реакция е: Боже, забравили са за разрушат декора след снимките на „Индиана Джоунс и Свещеният Граал“!“. Филмът наистина е сниман там, но навлезеш ли в каньона, изсечен от природата в розовия пясъчник, осъзнаваш драстично разликата между преходността на киното и пълната липса на суета във вечността. Вкаменена приказка – това е Петра.

Еднодневният входен билет за чужденци е 90 йордански динара, около 90 евро. За любознателните обаче това не е преграда – близо милион човека годишно разглеждат Петра. И преживяването си струва всяко фили – най-дребната йорданска монета, равна на 1/1000 от динара.

Дори разюзданата комерсиализация на осмото чудо на света не може да заличи дивата му красота. Представете си каменен каньон с високи 100 м зъбери. Вървиш през дългия километър и нещо сик (каньон на арабски), ще ти се да запечаташ величието му и мислиш, че оттук нататък няма какво повече да те изненада.
Сикът свършва и едва се сдържаш да не изкрещиш – съкровищницата действа на сетивата като ритник в слънчевия сплит.
Сред странните фронтони, устремени към небесата, забравяш за кирливата гълчава наоколо. Невероятни каменоделци са били набатейците!

Незнайно, уж арабско племе, появило се от нищото и изчезнало пак там преди повече от 2000 години. Откъде са усвоили скулптурните си умения и как са ги съчетавали с охраната на керваните по Пътя на коприната, не е ясно. А може би учените, които смятат набатейците за предрешени извънземни, имат право?

До другата величава сграда в Петра – манастира, се стига по лъкатушеща козя пътека. Не се знае дали е била храм или гробница, но е наречена „Тронът на фараона“. Оцелял е само образът на набатейския бог Душара, който няма уста и затова можете да му поверите тайните си. На хиляда метра височина, върху скалите, е изсечен жертвен олтар. А гледката отгоре спира дъха.

Петра не може да се разкаже. Как да опишеш с думи обелиските, амфитеатъра за 7000 души, където, ако прошепнеш дума, ще я чуят и на последния ред? Може ли словото да внуши аромата на камилските шишчета, на чая със свежо листо мента и кора от канела или на кафето с кардамон, изпито върху бедуинска черга?
И как да опишеш това, на което очите ти отказват да повярват – яркочервена скала с фино изрисувани вълнички във всички нюанси на жълтото и лилавото.

Няма по-голям кеф, след като цял ден си пълнил очи и душа с исторически и природни красоти, да се поглезиш в турски хамам. То си е класическа парна баня, в която специалният масажист е обикновен теляк. Но поне осъзнаваш, че и най-изисканите ексфолианти за тяло не важат пред добрите мускули и ръбатото кисе. А след издевателствата на теляка, се чувстваш поне с килограм по-лек и много по-добър.