Съюзът на учените в България отбеляза 75 години от създаването си и раздаде на Деня на будителите годишните си награди за научни постижения. Специална награда в конкурса за високи научни постижения в категорията за дисертации получи д-р Радостина Иванова от Института по органична химия – БАН, за дисертацията си на тема: „Многокомпонентни наноструктурирани катализатори на основата на мезопорести цериев и титанов оксиди: получаване, характеризиране и каталитични свойства в реакция на пълно окисление на етилацетат“,
Д-р Радостина Иванова е главен асистент в Института по органична химия с център по фитохимия при БАН. Радостина е завършила Факултета по химия и фармация към СУ „Св. Климент Охридски“ със специалности екохимия и функционални материали. Основните ѝ научни интереси са свързани с нови нанокомпозитни материали – получаване и характеризиране с различни физикохимични техники, модифициране на мезопорести материали с наноразмерни преходни метали и метални оксиди, наноразмерни метал/металооксидни частици в порести матрици, адсорбция, катализ, елиминиране на летливи органични компоненти от токсични газови емисии. През 2017 г. Радостина е отличена с наградата на БАН „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ за най-млад учен до 30 години в областта на нанонауките, новите материали и технологии. В момента е ръководител на проект по програма за подпомагане на младите учени в БАН на тема: „Разработване на наноструктурирани мезопорести металооксидни системи на основата на промотирани с мед манган-цериевооксидни материали като катализатори за елиминиране на токсични емисии от етилацетат“.
Целта на дисертацията на Радостина Иванова е получаване на високоефективни катализатори за унищожаване на вредни газови емисии от летливи органични съединения чрез синтез на съвременни наноразмерни мултикомпонентни металооксидни системи на основата на цериев и титанов оксиди. Като модел е използван етилацетатът, тъй като е един от най-трудно окисляемите замърсители на въздуха.
Радостина получи своята награда на тържеството по случай 75 годишнината от създаването на Съюза на учените в България.
Разговора на Ася Чанева с д-р Радостина Иванова за проекта и практическото му приложение в борбата с вредните емисии можете да чуете в звуковия файл.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg