Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Михаил Зигар: Империята трябва да умре

| обновено на 17.12.19 в 17:32
Михаил Зигар
Снимка: © Брет Хартмън

"Уникална и като жанр, и като послание е "Империята трябва да умре". Защото на 1000 страници е разказана в едни кратки новели, страница-страница и половина, цялата динамиката на руското общество – 1900-1917 – през призмата на това как зрее една революция/метеж/прелом. С един изключително четивен стил и език е показана цялата мозайка от различни социални, политически агенти, които взаимодействат в изключително сложната тъкан на руското общество. /.../ Михаил Зигар показва цялото движение на руското общество през хората, през основните фигури, които имат тектонично въздействие върху обществото. Неслучайно книгата започва с отлъчването на Толстой от църквата." Така проф. Евелина Келбечева коментира изданието за "Артефир".

Михаил Зигар е руски писател, политически журналист, военен кореспондент и бивш главен редактор (2010–2015) на телевизионния канал "Дожд", автор на бестселъра "Цялото кремълско войнство". Живее като малък в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на планетата. След 2015 г. работи по собствени проекти и пише книги. Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия минисериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва. Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор. След като напуска телеканала "Дожд", Зигар се занимава с революцията от 1917 г. В резултат на това се появява книгата "Империята трябва да умре". Тя разказва за Русия от началото на XX век, в нея се преплитат съдбите на Толстой, Чехов, Горки, Дягилев, Мережковски, Зинаида Гипиус, Станиславски, Распутин, Столипин... Книгата е преведена и в САЩ, но излиза без културните пластове. "Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в ХХ столетие, са добре документирани в четивен журналистически стил. Това въздействащо писание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитните читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка." Library Journal

През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати). „Империята трябва да умре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната ѝ точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното ѝ издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.

Преводач на българското издание на "Империята трябва да умре", изд. "Жанет 45", е Здравка Петрова.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От Русе към света: Историята на семейство Канети

Френският институт в България отдава заслужена почит на трима изключителни братя, родени в началото на XX век в крайдунавския град Русе. Събитията, организирани на 12 и 13 май в София и продължаващи на 14 май в Русе – родното място на семейство Канети – са своеобразно културно пътешествие, съчетаващо литературни четения, срещи, прожекции, изложба и..

обновено на 14.05.25 в 10:34

22-рият Международен фестивал за късометражно кино в Перник избра за наслов "Киното е мръсна работа"

Тази  година Перник ще бъде кино от 27 юни до 1 юли. В Двореца на културата в града фестивалът ще представи 242 филма в конкурсните си програми, които селекционна комисия подбра от 5520-те кандидатствали филмови продукции от общо 127 държави или общо 1713 часа нови български и международни киноленти. В рамките на фестивалните дни жури от международно..

публикувано на 14.05.25 в 08:55
Хорхе Луис Борхес (1899–1986)

Издадоха на български "Седем вечери" от Хорхе Луис Борхес

За първи път на български език излиза сборник, обединил беседите, които писателят Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър "Колизей" в Буенос Айрес. Преводач е Калин Коев. В "Седем вечери" Борхес, подобно на Сервантес, е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се..

публикувано на 14.05.25 в 08:45

Похищението на България

"Похищението на България" е постановка на ТР "Сфумато". Режисьор е Иван Добчев. Сценографията е дело Станислав Памукчиев и Ивайло Аврамов по идея на режисьора. Борис Кръстев, Станислав Ганчев, Димитър Василев, Елена Дечева, Елена Траянова, Виолина Доцева и Рафаел Бижев са актьорите, които участват в спектакъла. В пиесата са използвани стихове,..

публикувано на 14.05.25 в 08:05

Алтернативното в културата и в живота

Алтернативното в културата и в живота ни се обсъжда в това издания на "Гласът на времето".  Участват: Данислава Делчева, Тончо Краевски, Милена Николова-Миленита и Ангел Каспарянов. Дискусията минава през музиката, опозицията алтернативна срещу “мейнстрийм” култура и разликите в артистичните подходи през 90-те и днес. Събеседниците отговарят..

публикувано на 13.05.25 в 18:25