"Уникална и като жанр, и като послание е "Империята трябва да умре". Защото на 1000 страници е разказана в едни кратки новели, страница-страница и половина, цялата динамиката на руското общество – 1900-1917 – през призмата на това как зрее една революция/метеж/прелом. С един изключително четивен стил и език е показана цялата мозайка от различни социални, политически агенти, които взаимодействат в изключително сложната тъкан на руското общество. /.../ Михаил Зигар показва цялото движение на руското общество през хората, през основните фигури, които имат тектонично въздействие върху обществото. Неслучайно книгата започва с отлъчването на Толстой от църквата." Така проф. Евелина Келбечева коментира изданието за "Артефир".
Михаил Зигар е руски писател, политически журналист, военен кореспондент и бивш главен редактор (2010–2015) на телевизионния канал "Дожд", автор на бестселъра "Цялото кремълско войнство". Живее като малък в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на планетата. След 2015 г. работи по собствени проекти и пише книги. Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия минисериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва. Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор. След като напуска телеканала "Дожд", Зигар се занимава с революцията от 1917 г. В резултат на това се появява книгата "Империята трябва да умре". Тя разказва за Русия от началото на XX век, в нея се преплитат съдбите на Толстой, Чехов, Горки, Дягилев, Мережковски, Зинаида Гипиус, Станиславски, Распутин, Столипин... Книгата е преведена и в САЩ, но излиза без културните пластове. "Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в ХХ столетие, са добре документирани в четивен журналистически стил. Това въздействащо писание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитните читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка." Library Journal
През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.
Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати). „Империята трябва да умре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната ѝ точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното ѝ издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.
Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.
Преводач на българското издание на "Империята трябва да умре", изд. "Жанет 45", е Здравка Петрова.
Френският институт в България отдава заслужена почит на трима изключителни братя, родени в началото на XX век в крайдунавския град Русе. Събитията, организирани на 12 и 13 май в София и продължаващи на 14 май в Русе – родното място на семейство Канети – са своеобразно културно пътешествие, съчетаващо литературни четения, срещи, прожекции, изложба и..
Тази година Перник ще бъде кино от 27 юни до 1 юли. В Двореца на културата в града фестивалът ще представи 242 филма в конкурсните си програми, които селекционна комисия подбра от 5520-те кандидатствали филмови продукции от общо 127 държави или общо 1713 часа нови български и международни киноленти. В рамките на фестивалните дни жури от международно..
За първи път на български език излиза сборник, обединил беседите, които писателят Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър "Колизей" в Буенос Айрес. Преводач е Калин Коев. В "Седем вечери" Борхес, подобно на Сервантес, е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се..
"Похищението на България" е постановка на ТР "Сфумато". Режисьор е Иван Добчев. Сценографията е дело Станислав Памукчиев и Ивайло Аврамов по идея на режисьора. Борис Кръстев, Станислав Ганчев, Димитър Василев, Елена Дечева, Елена Траянова, Виолина Доцева и Рафаел Бижев са актьорите, които участват в спектакъла. В пиесата са използвани стихове,..
Алтернативното в културата и в живота ни се обсъжда в това издания на "Гласът на времето". Участват: Данислава Делчева, Тончо Краевски, Милена Николова-Миленита и Ангел Каспарянов. Дискусията минава през музиката, опозицията алтернативна срещу “мейнстрийм” култура и разликите в артистичните подходи през 90-те и днес. Събеседниците отговарят..
"Terra Култура" пренася своите слушатели в света на наивизма с цвят, аромат и вкус от детството. За опита да върнем изгубеното чудо обратно в живота..
Ние хомо сапиенс ли сме или хомо Цапиенс? Кога и как потребителската култура излезе от рамките на "културното" и се превърнахме в едни машини за..
Шумен е домакин на едно от най-значимите културни събития в България – Международния фестивал "Друмеви театрални празници". Неговото 34-то издание включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg