Годината свършва и ознаменува една загубена битка – тази за дългогодишните ни навици за гледане на кино. Два от най-чаканите филми на годината "Ирландецът" на Скорсезе и "Брачна история" на Ноа Баумбах можете да гледате, когато поискате, на каквото искате устройство и междувременно да чатите, ядете или скролвате из социалните мрежи. По данни на "Нетфликс" 13,2 млн. зрители са видели "Ирландецът" през първите му пет дни от домовете си.
Преди премиерата Скорсезе помоли, ако филмът му се гледа на мобилно устройство, поне да е на по-големичък таблет...
Най-големите кинозаглавия на сезона влизат в дома ни, без да са минали през традиционния цикъл: няколко месеца на голям екран, после пауза от три-четири месеца преди излизане на DVD и телевизия. "Не всеки днес е склонен да чака толкова дълго – пише Райън Гилби в "Гардиън", – а "Нетфликс" е инструментът, който толерира липсата ни на търпение. Благодарение на стрийминг платформите днес пристъпваме в прекрасния нов свят на незабавната консумация."
След като гиганти като Скорсезе могат да разчитат на едва три премиерни седмици на голям екран в киносалон, какво остава за тепърва навлизащите кинотворци?
А вероятно най-голямата изненада идва от факта колко бързо индустрията се огъна и капитулира. "Нетфликс" съществува едва от четири години и вече диктува новите правила на разпространение.
По една ирония компанията, която направи гледането на кино по-лесно от всякога, без да се налага да ставаме от диваните си, наскоро отвори първия си киносалон в Ню Йорк. Този ход изпраща на кино антитръстовото законодателство. "Гардиън" припомня случая "Парамаунт" от 1948, когато Върховният съд забранява практиката големите филмови студиа да притежават и вериги киносалони. Това ограничение десетилетия наред определяше политиката на големите студиа.
Също така е трудно да приемем "Нетфликс" като гарант на кинокачеството, тъй като от тази година е възможно зрителите да гледат филмите с различна скорост от тази, с която са създадени.
Има и кинаджии, които приветстват решението на "Нетфликс": "Стриймингът е важен и е страхотен начин за достигане до повече хора – казва Карол Морли, режисьор на трилъра "Внезапно". – Имам роднини, които нямат киносалон в близост до дома си или не могат да отделят парите за билети. Така че стримийнгът прави филмите много по-достъпни отпреди. Има демократизиране, което няма как да е зле. Проблемът е, че когато даден филм има премиера в салон, той ще получи критически оценки и ревюта, ще получи внимание и реклама, докато независимите филми ще отиват директно на платформите и няма да имат шанса за тях да се говори, така че ще изчезнат от внимание бързо. Премиерата на голям екран е нещо като реклама за филма и му гарантира последващ живот."
Режисьорът Тод Хайнс изтъква друг по-невидим недостатък на стрийминг разпространението: "Когато гледаш по един филм на месец в киносалон, ти не си толкова податлив на прищевките и импулсите си. Нямаш възможност да спреш филма по средата и да започнеш нов, просто внимаваш повече, влизаш в ритъма на лентата и си изграждаш по-дълбока връзка със ставащото на екрана. Парадоксално, когато всичко е налично през цялото време – това убива желанието."
Според Ръсел Брендън, редактор на технологичното издание The Verge, младите изобщо не разсъждават така. "За 20-годишните да стоят в салон два часа, наблюдавайки едно нещо, просто не е така културно значимо. Днешните двайсетгодишни са погълнати от канали като YouTube и TikTok, по-непосредствени и по-малко "продуцирани" медии. За тяхното внимание днес се борят твърде много канали и киното определено не е съоръжено добре за тази битката. Ако правиш един филм както трябва, имаш нужда от тишина, от различен ритъм на времето: това е част от изкуството на киното, а ми се струва, че за това трудно се намира място в днешната икономика на вниманието."
Хайнс предвижда и нещо като връщане на махалото – "Нали видяхте какво стана с винила? Хората просто казаха: не, не искаме той да си отиде. Винилът не бива да умира."
Така че е възможно простата човешка потребност да съпреживееш едно произведение, наред с други хора, събрани на едно място, да върне доброто старо гледане на кино. Едно е сигурно, когато това стане, няма да е съпроводено от 20-минутен рекламен блок преди прожекцията.
Източник: Guardian, BBC
Анджей Сташук е писател , поет, драматург, есеист, публицист и издател, лауреат на Наградата на фондация "Кошчелски", Литературната награда " Нике " и Литературна награда на Гдиня. Роден е на 25 септември 1960 г. във Варшава . В началото на 80-те години е ангажиран в дейността на "Движение Свобода и мир". Автор е на фейлетони, публикувани в..
Един от най-интересните съвременни млади поети Никола Петров снощи имаше премиера на новата си стихосбирка „Ето го разкаяния победител“. Тя се състоя в Камерната зала на Младежкия театър "Николай Бинев " . Ценителите на добрата поезия изпълниха залата, за да чуят как впечатляващо поетът рецитира стихотворенията си наизуст – с емоционален усет и без..
"Син, но го няма небето" е дебютната фотографска изложба на Благовеста Семкова, която ще бъде представена днес (14 май) от 19 ч. в концептуалното галерийно пространство на BECA Center of Visual Storytelling. В "Нашият ден" Семкова, майка на четири деца – едно от които с аутизъм – разказва за този личен проект, засягащ борбата с възприятията на..
В Регионалния исторически музей – София, в изложбената зала "Триъгълна кула на Сердика", на 15 април 2025 г. беше открита една необичайна изложба – "Бестиарий" на проф. Виктор Паунов. В нея са събрани над 230 оригинални илюстрации, създавани в продължение на повече от четири десетилетия. Това не е типична ретроспекция – не проследява хронологично..
Директно от сърцето на книжния свят в Централна Европа – Прага, колегата Светлозар Желев сподели в ефира на "Нашият ден" вълнуващи подробности за започващия Международен панаир на книгата и литературен фестивал Svět knihy . С повече от 600 изложители, събитието се утвърждава като най-голямото литературно средище в региона, събиращо автори, издатели и..
Никога не съм си представяла, че ще готвя за слонове в Тайланд! Че аз за себе си рядко подхващам тиган или тенджера. И изведнъж… усвоявах рецептурник за..
Те вече са студенти, но любовта към камерната музика започва от Музикалното училище в София. Първоначално са квартет, но по ред причини се трансформират..
Той е млад мъж в Христова възраст. Поет, писател, музикант, свободен дух с четка в ръка. Той е Росен Карамфилов. Автор на 9 книги, на 20-и май е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg