На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и уметностите (МАНУ) прие декларация или „Повелба за македонскиот jазик“, с което поднесе поредната псевдонаучна сензация. Наблюдателите свързват начинанието с официалното ратифициране от САЩ на приемането на Северна Македония в НАТО ден преди това.
И още един момент от съвременната политика, който очевидно пряко е повлиял върху новите прозрения на македонските учени за „древната“ история на т.нар. „македонски език“.
Подписаното през юни 2019 г. Преспанско споразумение, с което се сложи край на спора за името на младата държава, наречена от този момент Северна Македония, твърдят експерти, съдържа пункт, който на практика лишава братята ни от Северна Македония от правото да се пишат преки потомци на Александър Македонски и отломки от Древна Македония – конгломерат от етноси, който се разпада около средата на втори век пр. Хр., без да остане население, което да се самоопределя като „македонско“ (за разлика от елините, траките и илирите, били под владението на Александър, но запазили идентичността си и след изчезването на държавата).
Та, лишени от тази възможност за приписване на несъществуваща древност, учените от МАНУ се насочват към друга, навярно активно подсетени от политически фактори. Какво по-лесно от това да се присвои историята на езика, част от който е и македонският диалект – българския.
Така се оказва, че „македонскиот jазик“ стои в основата на глаголицата и кирилицата, притежава собствени диалекти, които, естествено прескачат и отсам границата и т.н. и т.н… древна история на древен индоевропейски език. Какво от това, че са известни създателите му и точната дата на съчиняването му – 1944!
Няколко от институтите на БАН излязоха със становища за несъстоятелността на грубата фалшификация. Актът на МАНУ е съвършено незащитим от гледна точка на никоя наука. Не издържа и на съвременните отношения между България и Северна Македония. Страната ни първа призна независимостта на съседната държава и не отрича правото на всеки да назовава народността и езика си, както желае.
Но присвояването на история е недопустимо, категорични са българските учени. Въпросът е как истината да стигне и до чуждестранните институции и университети, в които още от времето на Социалистическа Югославия се поддържат македонистични катедри, активно пропагандиращи изкуствения конструкт, наречен „македонски език“, под активното давление на Сърбия и влиятелните ѝ приятели. Кога нашата държава ще поеме отговорността за поддържането на българистиката в чужбина, която от утвърдена специалност в големи световни университети, днес е свита до курсове с незначителен брой студенти.
Чуйте аргументите на доц. Ана Кочева и доц. Татяна Александрова от Института за български език.
Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад. Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание изниква картина..
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота,..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече,..
Режисьорският дебют на Боян Крачолов на Голяма сцена в Народения театър вдигна публиката на крака три поредни вечери. Причината са изумителните..
Най-старият музей в югозападна България - Археологическият музей в Сандански, е домакин на предаването "Семейно радио" в края на април.Изнесеното студио е..
Село Горна Митрополия се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Името на селището идва от думите Митра (бог Митра) и полис (град) – и значението..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
