1
Коледуването в българския фолклорно-християнски календар е посветителен обред, който бележи важен момент от житейския път на българина – младото момче преминава в групата на ергените, готови за женитба. Предстватбеното ергенско посвещение извършва обредната група на коледарите чрез музикално, танцово и словесно изнасяне на древните посветителни смисли. В достигналото до нас фолклорно наследство най-разпространен е източният тип коледуване с развито групово пеене и танцуване. При него ясно се подчертава интонационното богатство на източнобългарската коледарска песен, а с изпълнението на характерния мъжки коледарски буенец се наблюдава цялата коледарска празничност. Коледарите възвестяват раждането на „Млада Бога“, придвижват се с песни „по път“ или танцувайки попътен буенек.
Според изтъкнатите изследователи на танцовата ни култура – проф.д.изк. Анна Илиева и доц. д-р Анна Щърбанова, обредният попътен буенец повтаря идеята за митичното пътуване до долния свят, възпята в коледарските песни и разказана в коледарските благословии. Те отбелязват, че обредният танц представлява многократно повтаряща се проста танцова формула – елемент от целия обреден комплекс. „Зад външната простота на танца се крие един сложен свят, послания от древността и последвалите културни епохи. Той не е съпровождал веселбата около дадено събитие, той е бил част от това събитие“, подчертават изследователите.
С променящите се исторически и културни условия коледарският буенец от Ямболско е намерил широка популярност – една развита художествена форма, която отдавна се е превърнала в забава и дава подходяща основа за сценични адаптации. Това донякъде обяснява големия ентусиазъм, с който и до днес се изпълняват коледарските песни и игри в Източна България.
Пограничното село Радовец, община Тополовград, е пример за съхраняване на източнобългарската коледарска традиция. Там са запазени отделни обредни моменти, а местната певческа група поддържа старите коледарски песни и благословии. За традицията на Бъдни вечер и Коледа в с. Радовец разказват Димитър Костадинов и неговата съпруга Сийка Костадинова в интервю за предаването „Семейно радио“.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
