Село Дропла се намира на север от общинския център гр. Балчик. Някога на мястото на селото е имало две махали – Той коюсю (в превод кладенецът на дроплите) и Мурсал кьой. Няма данни кога точно са възникнали двете селища, но в началото на съществуването си били населени с турско население. Българи се заселват тук през 19-и век. Първите заселници били овчари от Котленско.
В средата на 19-и век, около Кримската война, в махалата Мурсал кьой се заселват българи, родом от Малко Търново. Те идват в Добруджа от Бесарабия. Затова и през 1942 г. Мурсал кьой е преименуван на Търновка. След Крайовската спогодба с Румъния, при връщането на Южна Добруджа на България, между двете махали са заселени преселници от Румъния (основно от района на Тулча). Така през 1940 г. се образува днешното село Дропла.
Гордостта на селото е читалището. В него има библиотека от над 8 хиляди тома. Там се помещават ритуална зала и етнографска музейна сбирка. В читалището се намира и пенсионерският клуб, към който функционира група за стари градски песни, патриотични и църковни песни и автентичен фолклор.
В Дропла има Здравна служба, където работят двама лекари и един зъболекар.
На територията на селото има една земеделска кооперация и двама арендатори на земеделска земя, където работят по-младите жители на селото. Още за историята и името на селото, за настоящето на Дропа и поминъка, за делниците и празниците на жителите му, за читалището, пенсионерския клуб и певческата група – ще научим в сградата на читалище „Велко Ангелов 1940“, където вече ни очакват.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
