Какво е състоянието на българското кино и на кинокритиката в една бързопроменяща се среда, в която експертността ерозира и всеки може да бъде автор или съдник – по темата разговарят кинокритиците проф. Александър Грозев, Благой Иванов и включване от Киноцентър "Бояна", на Александра Цветкова.
Поводът е, че на 13 януари отбелязваме Деня на българското кино. На тази дата през 1915 г. се е състояла първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант" на Васил Гендов.
Какво се случи в българското кино през изминалата година?
За Александър Грозев 2019 е "годината, в която не беше решен ключов момент за развитието – поправките в Закона за киноиндустрията. Липсата на ясен отговор как ще става финансирането на българското кино. Въпрос, който впрочем виси от 90-те години насам."
Друг голям проблем, според Грозев, е отношението "Аз българско кино не гледам".
В обзора си на добрите заглавия за 2019-а проф. Грозев открои "Бащата" и "Сестра".
Благой Иванов обаче смята, че независимо от трудностите да се прави кино у нас, за отношението "Аз български филми не гледам" е виновно и самото кино.
Част от заглавията, получаващи финансиране, са негледаеми и всъщност не са правени за гледане от публика.
Иванов се противопоставя на делението на негледаеми артфилми и такива, правени за публика, и смята, че при наличие на талант – един авторски независим филм би могъл да грабне вниманието на зрителите. За него успешен филм, правен с мисъл за хората, които ще платят билет за кино, е "Доза щастие".
Благой Иванов увеличава провокативния залог, задавайки въпроса: А какво ще стане, ако изведнъж финансирането спре?
Чуйте този разговор, който бяга както от тържествено-патетичния тон, възприеман по годишнини, така и от жаловития песимизъм, който също често чуваме, когато се говори за българско кино.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg