В момента, когато в Близкия изток отново се разгаря конфликт, от който може да тръгне дори световен пожар, българската арабистика и ислямознание честват своя 45-годишен юбилей. Тръгнала като клон на османистиката, тя се отделя в средата на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-престижните и желани специалности на Софийския университет. Безспорно тя е в основата на добрите взаимоотношения между България и арабските/ислямските държави, което вероятно е и една от причините специалността да претърпи такова ускорено развитие за сравнително краткото време на своето съществуване.
В останалия свят арабистиката като самостоятелна академична дисциплина, отделена от библеистиката и хебраистиката, не брои много години – началото в такъв университетски аспект е поставено през ХІХ век. Но иначе първата Катедра по арабистика в Европа е създадена в Лайден, Нидерландия, през 1599 г. Последват я Кеймбридж, Оксфорд, Париж и през 16-17 в. ориенталистиката в Европа вече процъфтява, като началата ѝ са още през Средновековието благодарение на християнския теологически интерес към арабския език и исляма. Трябва, разбира се, да отчетем и влиянието на арабската философия върху латиноезичната по време на Средновековието (достатъчно е тук да споменем т.нар „авероисти“ с най-виден представител Сигер Брабантски, както и ангелския доктор Тома от Аквино).
През българската катедра са преминали мнозина настоящи и бъдещи дипломати, посланици, преводачи, изследователи, учени, всички вложили енергия, интелект, години и жизнен път в това толкова важно научно поле. За миналото на българската арабистика (но и за настоящето), за онова, с което тя е допринесла за по-дълбокото и истинско опознаване на този свят – толкова близък, но и толкова различен от нас, говорим в „Премълчаната история“ с проф. Стоянка Кендерова – един от първопроходците на дисциплината, с проф. Симеон Евстатиев – един от водещите учени-арабисти в България и в света, и със студентката Йоанна Митева.
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg