Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

История на ориенталистиката и ислямознанието: 45 години арабистика в България

Йоана Митева, проф. Стоянка Кендерова и проф. Симеон Евстатиев
Снимка: Росица Михова

В момента, когато в Близкия изток отново се разгаря конфликт, от който може да тръгне дори световен пожар, българската арабистика и ислямознание честват своя 45-годишен юбилей. Тръгнала като клон на османистиката, тя се отделя в средата на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-престижните и желани специалности на Софийския университет. Безспорно тя е в основата на добрите взаимоотношения между България и арабските/ислямските държави, което вероятно е и една от причините специалността да претърпи такова ускорено развитие за сравнително краткото време на своето съществуване.

В останалия свят арабистиката като самостоятелна академична дисциплина, отделена от библеистиката и хебраистиката, не брои много години – началото в такъв университетски аспект е поставено през ХІХ век. Но иначе първата Катедра по арабистика в Европа е създадена в Лайден, Нидерландия, през 1599 г. Последват я Кеймбридж, Оксфорд, Париж и през 16-17 в. ориенталистиката в Европа вече процъфтява, като началата ѝ са още през Средновековието благодарение на християнския теологически интерес към арабския език и исляма. Трябва, разбира се, да отчетем и влиянието на арабската философия върху латиноезичната по време на Средновековието (достатъчно е тук да споменем т.нар „авероисти“ с най-виден представител Сигер Брабантски, както и ангелския доктор Тома от Аквино).

През българската катедра са преминали мнозина настоящи и бъдещи дипломати, посланици, преводачи, изследователи, учени, всички вложили енергия, интелект, години и жизнен път в това толкова важно научно поле. За миналото на българската арабистика (но и за настоящето), за онова, с което тя е допринесла за по-дълбокото и истинско опознаване на този свят – толкова близък, но и толкова различен от нас, говорим в „Премълчаната история“ с проф. Стоянка Кендерова – един от първопроходците на дисциплината, с проф. Симеон Евстатиев – един от водещите учени-арабисти в България и в света, и със студентката Йоанна Митева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Орхидея Anacamptis palustris или блатен салеп (снимка: Елка Стойчева група

Орхидеите в България: Епизод 1 – Запознаване

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..

публикувано на 05.07.24 в 08:35

Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..

публикувано на 03.07.24 в 17:33

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден"  Антон..

публикувано на 02.07.24 в 11:43
Проф. д-р Кузман Гиров

Консилиум "Лято 2024"

Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..

публикувано на 02.07.24 в 08:50

Дрехите, които се доближават до природата

В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..

публикувано на 01.07.24 в 15:06