„100 грама нежност“ показва за какво гладува душата

Огледало, четка, бюро… изброяването на предмети може да бъде дълго, но се оказва ненужно. Не те са важни, а онова, което се крие зад тях. Вещите в къщата на човек са неговата втора кожа. Това как изгледа домът му, говори за това как изглежда самият той в действителност. На това мнение е фотографката Вера Гоцева. А вещите, за които говори, са емоционално натоварени и побират в себе си историята и страховете на хора с хранителни разстройства. Детайлите от домовете им могат да бъдат открити в галерия Credo Bonum. Там от няколко дни се намира „100 грама нежност“ – социалният фотографски проект на Вера Гоцева и фондация „Живот на килограм“. Съвместният ѝ проект с терапевтите от фондацията може да бъде разгледан до 2 февруари.

В този проект, който Вера разработва още от 2018 година, визуалното изрича неизречимото за човека. Той не разисква темата за апетита на хората, а разкрива за какво е гладна душата им. Когато се говори за хранително разстройство, никога не става дума за храната като такава. Винаги става дума за това защо тя се използва като инструмент за запълване на празнините, които зеят у човека. Много често още от ранна детска възраст.

Целта на „100 грама нежност“ е да накара хората да се замислят за отношението си към храната. Да започнат да говорят за проблемите си с нея. Оказва се, че темата за хранителните разстройства се е превърнала в тема табу, споделя Вера Гоцева. 

В звуковия файл фотографката разказва за какво гладуват душите на хората, страдащи от този проблем, и защо говоренето за него се явява като терапия за тях.