Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Греди Асса и неговата изложба „Селфи“

БНР Новини
2
"Над Яндзъ", 2018
Снимка: Арт Алея

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя“ – тази мисъл на Пикасо художникът Греди Асса носи винаги в джоба си. Написана е на листче от онези навити на рулце хартийки, които дават като късметче с кафето. „Където и да рисувам, винаги накрая се получава българска картина“ – казва още художникът.

Сега в галерия „Арт Алея“ Греди Асса показва новата си изложба „Селфи“. Това са серия колажи, асамблажи и фротажи, вдъхновени от стихотворение на полската поетеса Вислава Шимборска, със заглавие: „Мъжко стопанство“:

...ключове цяла дузина, кожа, ръкави от дрешка,
някакви дръжки за нещо, и прашка съвсем момчешка...
Да изхвърлим – попитах – част от богатството прашно?
Този, когото обичам, изгледа ме страшно.


Изложба е своеобразен автопортрет в 21 пози, чрез които Асса ни запознава със своя свят и отдава почит на десетина свои прочути колеги от света на изобразителното изкуство. Последните са представени като колажи „По ...“ Хуан Миро, Синди Шърман, Ив Клайн, Робърт Раушенбърг, Анселм Кифер, Герхард Рихтер и др., а 4 произведения са посветени на Кристо и някои от емблематичните му проекти.

В скулптурите си – фантазна амалгама от предмети и асоциации – с хаванче, с парфюм или с бъркалка, Асса ни води към Дунава, реката Яндзъ в един слънчев ден или при Хрътките. От странните предмети, потънали в прах или с особено тайнство, което открива в своето ателие на село, където работи, той ни доближава до великите образци на изкуството от нашето време и ни прави съпричастни към философията, естетиката и визуалния език на всеки един от тях. Те съставляват „Селфи“-то на Греди Асса.

Изложбата може да се види до 8 февруари.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05