Повече усмивки и по-малко сълзи – това е мисията на Цвета Николова – автор и водещ на предаването „Познати и непознати“ – единствената номинация за програма „Христо Ботев“ за наградите на БНР „Сирак Скитник“ за изминалата година.
Наградите „Сирак Скитник“ за 2019 г. ще бъдат връчени на официална церемония на 12-и февруари вечерта. Номинацията на „Познати и непознати“ е за радиопредаване / радиопроект и отличава професионализма и оригиналните идеи през изминалата година.
Като носител на наградата за радиопредаване „Сирак Скитник“ за 2010 г. „Аларма“ представя друго 90-минутно предаване в ефира на програма „Христо Ботев“ – „Познати и непознати“, което можете да слушате всеки понеделник от 15.30 ч. до 17.00 ч.
Цвета Николова разказва за началото на предаването „Познати и непознати“ през 2005 г. като едночасово предаване, чиято идея е да разшири тематиката на съществуващото дотогава предаване „Етноси“.
Като 90-минутно, предаването тръгва в началото на 2007 г. и разглежда проблемите на различни малцинствени групи – етнически или социални, както и на хора с увреждания.
В началото предаването има две водещи – в него работи и Веселина Даковска, но от няколко години то се прави само от Цвета Николова.
За Цвета е истинско удовлетворение, че „Познати и непознати“ дава глас на хора, които често никой не чува и не изслушва.
„Звучат личните истории на хората, слушателите научават техните радости и болки; предаването възпитава в толерантност, бори се с предразсъдъците и пази чистотата на ефира“ – казва водещата.
Темите в „Познати и непознати“ ги определя животът, а според Цвета Николова мисията на обществената медия е да държи сърцата на хората отворени, за да бъдат съпричастни на чуждите неволи.
„Тъжно е, когато хората търсят медиите, а не институциите, за разрешение на проблемите си. Това се случва вероятно защото хората не вярват на институциите или смятат, че гласът на медията е по-силен, отколкото гласът на отделния човек. Но важното е един въпрос да бъде решен, защото дори една сълза по-малко или един случай по-малко, все пак е една усмивка повече“ – споделя Цвета Николова.
Голямата ѝ любов е поетичният конкурс за поезия „Зрящи сърца“, който през 2019 г. навърши 10 години. Той се радва на огромен интерес, а сериозно се обмисля неговото развитие като конкурс не само за автори с нарушено зрение, но и за по-широк кръг творци. Има и идея за издаване на стихосбирка с авторите, участвали със свои творби в конкурса „Зрящи сърца“.
Трябва ли журналистите да изпълняват функциите на институциите, опитвайки се да бъдат в помощ?
Как се справя журналистът с чуждата болка?
Каква роля играят слушателите в осъществяването на предаването и кое е недопустимо в ефир?
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg