Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Познати и непознати“ – за повече усмивки и по-малко сълзи

Цвета Николова – гост на „Аларма“ по повод номинацията на предаването „Познати непознати“ за наградата „Сирак Скитник“ за 2019

Повече усмивки и по-малко сълзи – това е мисията на Цвета Николова – автор и водещ на предаването „Познати и непознати“ – единствената номинация за програма „Христо Ботев“ за наградите на БНР „Сирак Скитник“ за изминалата година.

Наградите „Сирак Скитник“ за 2019 г. ще бъдат връчени на официална церемония на 12-и февруари вечерта. Номинацията на „Познати и непознати“ е за радиопредаване / радиопроект и отличава професионализма и оригиналните идеи през изминалата година. 

Като носител на наградата за радиопредаване „Сирак Скитник“ за 2010 г. „Аларма“ представя друго 90-минутно предаване в ефира на програма „Христо Ботев“ – „Познати и непознати“, което можете да слушате всеки понеделник от 15.30 ч. до 17.00 ч.

Цвета Николова разказва за началото на предаването „Познати и непознати“ през 2005 г. като едночасово предаване, чиято идея е да разшири тематиката на съществуващото дотогава предаване „Етноси“.
Като 90-минутно, предаването тръгва в началото на 2007 г. и разглежда проблемите на различни малцинствени групи – етнически или социални, както и на хора с увреждания.

В началото предаването има две водещи – в него работи и Веселина Даковска, но от няколко години то се прави само от Цвета Николова.

За Цвета е истинско удовлетворение, че „Познати и непознати“ дава глас на хора, които често никой не чува и не изслушва.

„Звучат личните истории на хората, слушателите научават техните радости и болки; предаването възпитава в толерантност, бори се с предразсъдъците и пази чистотата на ефира“ – казва водещата.

Темите в „Познати и непознати“ ги определя животът, а според Цвета Николова мисията на обществената медия е да държи сърцата на хората отворени, за да бъдат съпричастни на чуждите неволи.

„Тъжно е, когато хората търсят медиите, а не институциите, за разрешение на проблемите си. Това се случва вероятно защото хората не вярват на институциите или смятат, че гласът на медията е по-силен, отколкото гласът на отделния човек. Но важното е един въпрос да бъде решен, защото дори една сълза по-малко или един случай по-малко, все пак е една усмивка повече“ – споделя Цвета Николова.

Голямата ѝ любов е поетичният конкурс за поезия „Зрящи сърца“, който през 2019 г. навърши 10 години. Той се радва на огромен интерес, а сериозно се обмисля неговото развитие като конкурс не само за автори с нарушено зрение, но и за по-широк кръг творци. Има и идея за издаване на стихосбирка с авторите, участвали със свои творби в конкурса „Зрящи сърца“.

Трябва ли журналистите да изпълняват функциите на институциите, опитвайки се да бъдат в помощ?
Как се справя журналистът с чуждата болка?

Каква роля играят слушателите в осъществяването на предаването и кое е недопустимо в ефир?




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25