Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Новите индустрии имат други приоритети

БРАИТ – новата светла икономика

Три екипа на световноизвестни големи немски компании търсят места за свои производства

Доброслав Димитров, Нина Цанева и Любомир Станиславов (от ляво надясно)
Снимка: Таня Любенова

Какво да очакваме от новоучредената бизнес асоциация Българска работодателска организация “Иновативни технологии”? Новото бизнес сдружение има амбицията да бъде национално представителна работодателска организация. 

Любомир Станиславов, познат от автомобилния клъстер, изпълнителен директор на новосъздадената организация, и Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM) гостуваха в "Нашият ден". 

"Новата организация се нарича БРАИТ (Българска работодателска организация “Иновативни технологии”). Тя не е напълно нова, а е следващото стъпало на Асоциацията на бизнес клъстерите и се променя в този нов формат, приемайки много големи и уважавани организации – най-бързо развиващите се индустрии в България.

Станиславов разказа за успеха на автомобилната индустрия – от 2012 г., когато е имало 30 компании и 9000 души е бил броят на заетите, оборот около половин млрд. евро (под 1% от БВП). Сега (2020) има над 250 компании, над 60 000 души са заети в тази индустрия, оборот 6,5 млрд евро ( над 10% от БВП). И това е само началото. 

"Нито IT индустрията, нито автомобилната индустрия, нито други са представени на практика официално у нас. Това е моделът, до който стигнахме след 6 месеца, и смятаме, че той е оптимален." Станиславов уточни, че (освен за автомобилната индустрия) това е абсолютно валидно и за всичките 26 члена на новата организация БРАИТ. Първо, това са компании, при които над 99% от това, което правят, е за износ. Нашите очаквания са, че новата организация вероятно ще представлява компании, които произвеждат около 20% от БВП и 30% за износТова са компании, които работят изцяло на светло. Онези хубави компании, които плащат добри заплати, където младите искат да работят и да останат в страната. Много са успехите на автомобилния клъстер."

Няма автомобилен компонент, който практически да не се произвежда в България.

"В момента се произвеждат – от различни видове метални агрегати, алуминиеви, пластмасови... Но най-големите успехи и голямата сила на България са, от една страна, електронните компоненти (наследство от времето на комунизма), и софтуерът – тук се преплитат автомобилната и софтуерната индустрия." 

Повече от половината от стойността на един съвременен автомобил се дължи на софтуера и електрониката в него. "Това е добре за нас, защото означава, че ние можем да произвеждаме най-скъпите и най-печеливши елементи на един бъдещ автомобилЕто и една новина:

В момента има три екипа на световноизвестни големи немски компании, които обикалят и търсят места за свои производства. Едната от тях е за производство на електроника за електроавтомобили."

Доброслав Димитров от BASSCOM разказа кое го е мотивирало да се включи в БРАИТ:

"Бих определил БРАИТ като представител на новата икономика. Автомобилният, софтуерният сектор... всички, които са свързани с технологиите, само до преди 10-12 години бяха по-скоро малки незабележими представители на икономиката. И от абсолютно незабележими започнаха да превземат бързо бизнеса и ръста на БВП на България. Тези, които се връщат в България, се връщат именно в нашата индустрия, защото само в нея има кариерно развитие." Димитров даде за пример – преди 12 години делът на софтуерните компании е бил 0,3% от БВП, през 2020 г. вероятно ще достигне 3,5% от БВП. 

Любомир Станиславов обясни защо се създава тази организация:

"Може би е правилно да се попита "Защо чак сега?". Ние имаме шанса да сме малко по-различни от другите европейски държави, имаме история, свързана с високите технологии – софтуер, електроника... Това помага на всяка една от индустриите – автомобилната, биотехнологиите..." 

Умните хора създават стандарти. БРАИТ също се бори за това.

"Смятам, че трябва да се променят обсъжданите проблеми в икономиката, защото те са проблеми на миналото. Гледаме само за фалирали предприятия, затруднения, дим и т.н. проблеми от 1995 година. Това е старото, а трябва да се заговори за новото, което има съвсем други приоритети. България е изцяло променена от новите индустрии. Нашите приоритети кардинално се разминават. Дискусията за минимална заплата в нашите индустрии не е актуална, защото няма никой на такава, – акцентира Доброслав Димитров. – Средната заплата в софтуерната индустрия е четири пъти над средната за страната. Нашите специалисти изпреварват по стандарт на живот своите колеги от Германия и вече достигат до тези във Великобритания." 

И Доброслав Димитров, и Любомир Станиславов очакват и адекватна политика от държавата:

"Успех на нашата индустрия е, че България вече става доста сериозен център за софтуерна разработка не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. Неслучайно миналата година Световната банка избра единственият им център да бъде в София – и то в конкуренция с 6 държави!" – подчерта Димитров.

Станиславов открои като важно да участват в Тристранния съвет, в Националния икономически съвет:

"Става дума и за данъчната политика. Нашите служители работят с изключително високи заплати за България и е важно максималният осигурителен праг да не бъде вдиган, както стана по-миналата година, абсолютно на тъмно... разбрахме от медиите... Реално това удря онези хора, които градят българската икономика. Усещаме, че очевидно не сме представени." 

Следващата тема за високотехнологичния сектор са сините карти. Те също остават неразбрани. Ние трябва да привличаме и чужд талант отвън – не става дума да се вземат работни места... Защита на стандартите на белия, светлия бизнес. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рожден ден на сцената: Тони Димитрова и нейният подарък за публиката

Днес поздравяваме Тони Димитрова с рождения ѝ ден – обичаната българска певица, която продължава да вълнува сърцата на своите почитатели. В навечерието на своя концерт в Зала 1 на НДК, тя сподели мислите си в ефира на "Нашият ден". На въпроса какво я прави толкова обичана от хората, Тони Димитрова отговори искрено и с усмивка: "Не знам на какво..

обновено на 10.01.25 в 11:54

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00