Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политици и медии – рунд пореден

Правото на изразяване на мнение има своите граници – една от тези граници е честта, достойнството и доброто име на другиго. Не бива да забравяме, че най-често активната страна са политиците, които под една или друга форма корумпират журналисти. Ето така коментират поредния скандал между политик (Валери Симеонов) и журналисти от началото на седмицата д-р Симона Велева и доц. Иво Инджов. Случаят е интересен и от гледна точка на медийното право и от практическа гледна точка за това как журналистите да вършат работата си. 

 Затова и в студиото на Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ със Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт по медийно право и права на човека, автор на книгата „Свобода на словото“, и доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и преподавател в катедра „Политология“ на СУ, коментираме различните хипотези за границата между „клевета“ и „правото на изразяване на мнение“ и може ли ефирът на обществена медия „да се употребява за груби и недоказани нападки?“

Право на изразяване срещу клевета

Д-р Симона Велева: „Правото на изразяване на мнение има своите граници. Една от тези граници е честта, достойнството и доброто име на другиго. Ние не можем винаги да казваме каквото ни хрумне, особено по националната телевизия и да обвиняваме един или друг човек в каквото и да било, без да имаме доказателства или факти и да можем да подкрепим тези факти с реални документи. Когато нямаме тези неща и бъде премината границата на правото на изразяване на мнение, сме в хипотезата от този понеделник и ситуацията на клевета. Когато политиците започнат да обвиняват журналистите, е много страшно, защото трябва да си поставим въпроса кой има властта. /.../ Дали журналистите като гилдия, или медията ще реагира на дадено изказване, не засяга правото на изразяване. Когато накърняваш правата на някого, не можеш да се скриеш зад нормата – право на изразяване.“ – коментира Симона Велева.

Доц. Иво Инджов: „Според мен, когато се играе на струната корупция в медиите, трябва да се търси и коя е активната страна, ако допуснем, че има корупция в медиите, а такава според мен има. Но не бива да забравяме, че най-често активната страна са политиците, които под една или друга форма корумпират журналисти. В този конкретен случай изказването на г-н Симеонов си е чиста клевета и той трябва да носи последици от това. На всичкото отгоре, той не за първи път си позволява такова отношение към журналисти.“ – допълни доц. Иво Инджов

Корупция и журналисти

Д-р Симона Велева: „Аз лично не съм съгласна, че в българските медии има корупция, на мен това определение ми звучи доста силно. Когато става дума за корупция, става дума за даване на облага на лица, които са позицията на власт. В целия свят има взаимоотношения между политиците и медии, но въпросът е да има и правила, които правила да са разписани в закон.

Аз мисля, че няма корупция в българските медии и че те през последните години усещат натиск. Но има достатъчно свободни и честни журналисти, които не се страхуват да наричат нещата с истинските им имена.

Доц. Иво Инджов: „Според мен корупция има на различни нива в българските медии и властта под една или друга форма успява да си купи едно придворно осведомяване и благоразположение. И това става през европейските фондове, медийни сътрудничества, да не говорим, че има медии, които сами си искат пари от определени политици, за да ги отразяват в определена светлина и т.н.

Д-р Симона Велева: „Аз пак съм категорична, че няма корупция, защото това е престъпление по Наказателния кодекс, както и изнудването. Можем да говорим обаче за един конкретен проблем, който не влиза в руслото на наказателното право, а то е именно начинът на финансиране на медиите и по-специално, когато медиите биват финансирани през еврофондове или през обществени поръчки. И когато правилата не са за всички, а само за определени медии.

Финансиране на обществените медии

Д-р Симона Велева: „Според мен обществените медии не трябва да се отказват от реклами за сметка на по-голямо финансиране от бюджета. Изцяло отказването от реклами не е гаранция за качеството на обществената медия. А и все пак всяка медия трябва да има определен дял в рекламния пазар. Време е промените да се направят прозрачно.“

Доц. Иво Инджов: „Аз съм скептик, че едно финансиране само от държавата може да гарантира независимостта на обществените медии. Мисля си, че решение би могло да се търси и по посока въвеждане на обществена квота в СЕМ. Защото какво имаме в момента – един контролен орган, който е формално независим, но то се избира с квоти от президента и от НС, т.е. от политиците. Тези хора избират ръководствата на обществените медии, а обществените медии в момента разчитат на финансиране от държавата и така кръгът се затваря. И тук е въпросът ние обществени медии ли имаме или държавни?

Д-р Симона Велева: „Аз не мисля, че гражданската квота ще реши въпроса. Идеята е, че когато избираме народни представители и президент, те назначават представителите на регулатора. Дали в последствие ще има дебат за качествата на членовете, е отделна тема. Аз не мисля, че една гражданска квота ще реши натрупаните проблеми, а и възниква въпросът – кой ще избере гражданската квота?“

Доц. Иво Инджов: „Това е реален проблем за избора на гражданската квота, но не бива да се отказваме от нея, само защото още няма механизъм за избора ѝ. И според мен, тъкмо гражданската квота в България би могла да допринесе за подобряване качеството на работата на СЕМ, защото на много медийни кризи бяхме свидетели през годините и СЕМ на всички реагира адекватно. Нека останат квотите на президента и парламента, но да има мнозинство на гражданската квота.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Вълканов

Валентин Вълканов: Разликата между Борисов и Пеевски е единствено на риторическо ниво

Кой е Джордж Сорос и на какъв тип политици пречи дейността му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Кой е Сорос "Джордж Сорос, чисто формално, е един от най-успешните финансисти в историята на модерния капитализъм. От там нататък неговата филантропска дейност е именно нещо, което..

публикувано на 04.10.25 в 09:00

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15