В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на фондация "За надежда".
Закон, който не работи за децата
По думите на Кратункова, в Наказателния кодекс съществуват текстове, които би трябвало да осигуряват защита за малките жертви. Практиката обаче показва друго – системата на практика не функционира в полза на децата. "Това са най-уязвимите членове на обществото, които няма кой друг да защитава, освен родителите и държавата с нейните органи и институции. А те често не си вършат работата", коментира тя.
Теми табу и забавени дела
Според Кратункова в обществото все още има "табу теми", сред които особено чувствителни са случаите на сексуално насилие. "С тях трудно се работи, а законът не е обърнат към децата", подчерта тя. Като пример посочи случай от 2022 г., при който възпитател е обвинен в блудство с осемгодишно дете. Делото все още не е приключило, което само по себе си показва колко тромава и неефективна е системата.
Липса на специалисти и подкрепа
Кратункова изтъкна и сериозния недостиг на експерти, които да работят с деца в подобни ситуации. "Липсват специалисти, липсват психиатри – в страната има много малко такива. Доказването на подобни престъпления е трудно, а и самата система не е ориентирана към защита на децата", каза тя.
Слушайте!
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
В "Нашият ден" редакторът Ани Маринова представя "Фрагмент от нещо по-голямо" . Скулптура от геометричната серия бе поставена в пространството около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
