Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Карастоянов на 70

Защото времето лети и страхотно завива в нощта...

Христо Карастоянов
Снимка: БГНЕС

"Светът е малък, Ямбол – голям!", казва неумолимият и неуморим, и неукротим писател Христо Карастоянов, който навършва на 22 февруари почетните 70 години. 

Какво е да си разказвач (макар и само на месец февруари)

"Притеснен съм, защото отдавна не пиша разкази. А не пиша разкази, откакто разбрах, че не умея да пиша разкази, щом препрочетох Селинджър. Общо взето, съм невинен, разказите, писани дотогава, бяха забелязани – първата ми награда "Хеликон" беше именно за разкази..." 

Но пък самооценката е силата на писателя – "Стига да е навреме..." 

Карастоянов е един от големите съвременни български писатели и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). 

"Кукувича прежда" – ново издание след 30 години

"Арена на събитията е българската провинция – в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва". Този отзив за изданието на немски на романа "Кукувича прежда" от 2013 година се появява в "Берлинер цайтунг" (Berliner Zeitung). 

"Беше страхотна забава! Днешният 70-годишен автор помагаше, редактираше, напътстваше 30-годишния. С редактора на книгата Красимир Лозанов от "Жанет 45" истински се забавлявахме. Всичко това – малко да бъде укротен оня предишният автор, който си мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Радвах се на дъълги безкрайни изречения и на хватки, които съм си въобразявал, че владея – всичко това сега се опитахме да изчистим. За мен по-важно е друго – че Божана Апостолова прие да преиздаде тази книга. На практика тя излезе в най-страшното време през 1990 година. Имаше доста премеждия около онова издание... Радвам се, че може би сега "Кукувича прежда" по ще се забележи. А онези, които са я чели тогава – ми ще поносталгираме заедно и готово. Най-важното е, че с редактора не пипнахме нищо в смисъла – нищо от сюжета, нищо от героите, нищо от смисъла не е променено в новото издание."

Чуйте интервюто от звуковия файл.

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол и др. Сега е пенсионер. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” е един от петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). 

Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 г. в берлинското издателство „Дитрих” излиза трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern, Dittrich Verlag GmbH), а през декември същата година романът „Името” му носи и наградата „Хеликон”. 

Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 г., а също и националната литературна награда „Елиас Канети”, 2015. През 2018 г. книгата беше публикувана в САЩ в превод на Изидора Анжел (The Same Night Awaits Us All, Open Letter Books, University of Rochester, 2018). Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина. По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков. Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. Женен, има син и внуци. Живее в Ямбол.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Здрава Каменова представя "Изтрий веднага" на софийска сцена

Ако по някаква причина все още сте в задъханата ни столица, довечера можете да гледате комедийния спектакъл "Изтрий веднага" от Здрава Каменова. Представете си, че можете да изтриете всеки срамен момент от живота си — всяка грешка, която сте допуснали пред любим човек, пред колеги или приятели. Е, в най-новата пиеса на актрисата това е..

публикувано на 11.08.25 в 10:27

Разград под звездите: Лятно кино с български филми

От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и гостите на града ще имат възможност да се насладят на три от най-впечатляващите заглавия в съвременното българско кино. Тази вечер от 21:30 ч. в Градски парк "Ронда" ще можете да гледате филма..

публикувано на 11.08.25 в 10:12

Историята на едно лято – "Урокът" във фотографии

В Музея на фотографията в Казанлък днес се открива изложбата "Урокът" на Александър Иванов и Фондация "Академия Роза". Ежегодните летни музикални академии, организирани от Фондация "Академия Роза", са форум за обучение на млади оркестрови изпълнители. Фондацията цели да вдъхнови участниците, като им предостави възможност да работят..

обновено на 11.08.25 в 10:04

Музикална вечер с Ирина Флорин на площада в Царево

Концерт на Ирина Флорин предстои тази вечер в Царево. Мястото на събитието е площадът в центъра на града, а редом с изпълнителката на сцената ще излязат и музикантите от нейния бенд – Мартин Стоянов (клавир), Щерион Пилидов (китара) и Теодора Радилова (вокал) . Събитието започва в 21:00 часа .

публикувано на 11.08.25 в 09:54
Силви

Силви в света на изкуството

Младата художничка с артистичен псевдоним Силви е завършила Художествената академия в Бургас със специалност “Плакат и визуална комуникация”. След среща с професията разбира, че работата зад компютър не е напълно нейното и се обръща към платното и четката. Тя работи главно в големи формати, защото мисли в мащаб и защото я предизвикват..

публикувано на 11.08.25 в 09:49