Христо Карастоянов на 70

"Светът е малък, Ямбол – голям!", казва неумолимият и неуморим, и неукротим писател Христо Карастоянов, който навършва на 22 февруари почетните 70 години. 

Какво е да си разказвач (макар и само на месец февруари)

"Притеснен съм, защото отдавна не пиша разкази. А не пиша разкази, откакто разбрах, че не умея да пиша разкази, щом препрочетох Селинджър. Общо взето, съм невинен, разказите, писани дотогава, бяха забелязани – първата ми награда "Хеликон" беше именно за разкази..." 

Но пък самооценката е силата на писателя – "Стига да е навреме..." 

Карастоянов е един от големите съвременни български писатели и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). 

"Кукувича прежда" – ново издание след 30 години

"Арена на събитията е българската провинция – в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва". Този отзив за изданието на немски на романа "Кукувича прежда" от 2013 година се появява в "Берлинер цайтунг" (Berliner Zeitung). 

"Беше страхотна забава! Днешният 70-годишен автор помагаше, редактираше, напътстваше 30-годишния. С редактора на книгата Красимир Лозанов от "Жанет 45" истински се забавлявахме. Всичко това – малко да бъде укротен оня предишният автор, който си мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Радвах се на дъълги безкрайни изречения и на хватки, които съм си въобразявал, че владея – всичко това сега се опитахме да изчистим. За мен по-важно е друго – че Божана Апостолова прие да преиздаде тази книга. На практика тя излезе в най-страшното време през 1990 година. Имаше доста премеждия около онова издание... Радвам се, че може би сега "Кукувича прежда" по ще се забележи. А онези, които са я чели тогава – ми ще поносталгираме заедно и готово. Най-важното е, че с редактора не пипнахме нищо в смисъла – нищо от сюжета, нищо от героите, нищо от смисъла не е променено в новото издание."

Чуйте интервюто от звуковия файл.