Настоящето и бъдещето на хубавата българска песен обсъждат в студиото на "Нашият ден" Пепи Писарски от "Атлас" и чаровното трио "Вива" – Виктория Ехианова, Виктория Чешмеджиева и Йоана Великова.
Писарски, фронтменът на група "Атлас", която отбелязва 35-ата си годишнина, защити идеята за приемането на квота български песни в националния ефир. Инициативата е на "Сдружение на независимите автори, музиканти и продуценти", чийто председател е Писарски. Тя е подкрепена от Българската музикална асоциация, както и от "Музикаутор", която представлява 3000 български автори и издатели.
"18 държави само в ЕС имат такава регулация – каза Писарски. – Искаме 33% българска музика в ефира от 6 до 10 часа, което означава на всеки три песни една да е българска. Идеята не е от тази квота да се възползват платената ротация или артистите от едни и същи компании, които така и така се въртят до втръсване.
Около 20% от авторските и сродни възнаграждения остават у нас – останалите пари отиват извън граница – почти 20 млн. генерират "Музикаутор" и "Профон" всяка година.
А ако влязат поправките в Закона за радиото и телевизията, в България ще остават средно по 4 млн. лева годишно, което е добра възможност да бъде подкрепена българската култура, особено на фона на липсващ Закон за меценатството.
Не е вярно, че у нас не се справи хубава и качествена музика – каза Писарски, – правят се поне 1000 песни годишно и няма начин да няма поне 20% чудесни неща." Той говори и за порочните практики на конкурсите за нови песни, на които се оценяват само композиции, писани от членовете на журито.
Все пак разговорът не е песимистичен, напротив, трио "Вива" пеят на живо в студиото и разказват за всичко, което ги мотивира и вдъхновява да правят българска музика, предназначена за български слушатели.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg