През последните години той е може би най-оспорваната историческа личност. Комунистите и техните наследници го клеймят като нацист и антисемит, но това най-тежко обвинение се оспорва от двама известни историци – професорите Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Медодий“ и Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН, макар че тяхното публично изказано мнение някак се губи сред внушените ни обществени нагласи, наследени от времето на социалистическата ни историография.
За сметка на това повечето антикомунисти продължават да величаят днес генерала като националист, като боец, който действително е милеел за България и е рискувал живота си за нея – точно обратното на мнението на онези, които са убедени, че водачът на Българските национални легиони е почитател на Хитлер и следователно е мразел не само болшевиките и Съветския съюз, а и евреите.
Напоследък всяка години в памет на ген. Луков в София се провежда т.нар. „Луковмарш“, който тази година бе заклеймен и забранен като демонстрация на сборище от неонацисти, неофашисти, расисти и антисемити. В същото време от кметството беше разрешен т.нар. „анти-Луковмарш“, превърнал се в парад за възхвала на комунистите-терористи. Бяха издигнати портрети на ремсистката Виолета Якова, която убива в гръб ген. Луков пред очите на деветгодишната му дъщеря. Нещо повече – някои от младите антифашисти носеха плакати с надписи „Бъди като Виолета“ и „Виолета праща поздрави“.
Тези две обществени събития предизвикаха това предаване, посветено на истините и лъжите около ген. Луков, организирано като аргументирана публична полемика – нещо, което още не е направено цели тридесет години след края на тоталитарния режим.
Срещу тезата, че ген. Луков е бил антисемит, опонират историкът проф. Никола Алтънков и младият националист Звездомир Андронов, а мнението, че генералът е нацист, последовател на Хитлер, мразещ евреите, в диспута защитават младият историк Димитър Атанасов и журналистката, главен редактор на сайта „Маргиналия“, Юлиана Методиева.
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за..
И тази година отидохме в град Кубрат, и пак ни хареса! За осемнайсти път клубът на хумориста "Жарава" и Община Кубрат дадоха възможност на всички смешни..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg