"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален.
Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за специфични вещества, които говорят за окислително-редукционни процеси, или казано по друг начин, нещо, което на нашата планета на дъното на океаните се случва с помощта на микроорганизми.
Дали това се случва и на Марс при специфичните условия в момента на тази планета, но може би това е било по-различно преди или дори сега има такива микроорганизми. Това показва, че сме на прага да научим дали животът на Земята е уникален. Оттук следва и другата голяма стъпка, ако животът не е нещо уникално, което се е случило поне на още едно друго място, тогава вселената може да е пълна с живот и нашата човешка перспектива би била много по-различна, като знаем, че някъде другаде има живот.
С тази цел с помощта на гл. ас. Петър Ефтимов и много колеги експерти от БАН и други специалности в СУ "Св. Климент Охридски", международни партньори, създадохме магистърската програма "Астробиология" към Биологическия факултет, която е интердисциплинарна. България може да следва добри примери и практики, но е важно да създава устойчиви примери за уникална инфраструктура, уникална наука и върхова форма на образование.
Тази програма е само редовна и тя въвежда в методите на физиката, химията, биологията, геологията и други. Тази програма ще обучи следващите специалисти, които ще работят по проби от Луната. Ние ще работим и за създаването на Център по астробиология към СУ "Св. Климент Охридски", който ще позволи подготовката на български топспециалисти, които да участват в анализа на събраните данни от мисията както към Луната, така и към Марс.
Планетата Земя има още един спътник. Става дума за малък астероид – 2025 PN7. Той обикаля около Слънцето, но гравитацията на Земята го е "дърпала" толкова години, че изглежда сякаш се върти около нас. Учените го наричат квазилуна. Диаметърът му е само около 20-30 метра, което е много малко в сравнение с Луната. Най-близо идва на почти 300 000 километра, тоест почти колкото до истинската Луна.
"Есенен световен ден на астрономията" на 27 септември от 16:00 ч. до 22.00 ч. в Астрономическата обсерватория на Софийския университет в парк Борисова градина.
Входът е свободен, а в програмата са включени: научнопопулярни лекции на достъпен език, при благоприятно време – наблюдения с телескопи, демонстрации на физични експерименти и разглеждане на обсерваторията.
Телескопът е инсталиран през 1897 година и сега още работи. Преди него тук в тази обсерватория е бил инсталиран телескопът на Петър Берон – авторът на "Рибния буквар".
В събота всяко семейство, което посети обсерваторията в Борисовата градина, ще може да се впусне както в миналото, така и в бъдещето. Бъдещето на България да е лидер в космическата сфера, разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Владимир Божилов.
"Астробиологията се развива много бързо и затова ние, с помощта на експерти и колеги от различни факултети на СУ "Климент Охридски" създадохме тази магистърска програма.
Амбицията ни е да можем да допринесем във всички основни направления в областта на тази наука – т.е. по темата за произхода на живота, разпространението на живота – във и извън пределите на Слънчевата система – и взаимодействието на фактори на космическата среда с живи организми, които са еволюирали в рамките на нашата планета", споделя в ефира гл. ас д-р Петър Ефтимов от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Целия разговор на Ани Костова с доц. Владимир Божилов и гл. ас. Петър Ефтимов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Катедра Астрономия на СУ "Св. Кл. Охридски" и БНР
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg