Каква е медийната продукция за деца у нас – длъжници ли сме на бъдещите поколения и кой ще покрие този дълг? През 1960 г. на днешния ден започва излъчването на рубриката „Лека нощ, деца“ в Българската национална телевизия. Тази годишнина повдига много въпроси. В "Нашият ден" композиторът Кристиян Бояджиев и медийният експерт доц. Георги Лозанов коментираха медийната, филмова и театрална продукция за деца в България. Какво слушат, гледат и четат днешните деца, на много от които сигналът на "Лека нощ, деца" не говори нищо?
Днешните деца живеят във време без символи
"Живеем в такова време, в което децата дори сами си правят музика. Те едва ли имат вътрешна потребност някой да им я прави специално. Това не означава, че трябва да се бездейства и да се казва: "Е, те вече не ме разбират...". Затова една от основните роли на Националното радио и на Националната телевизия е да показва цялото разнообразие. Създателите на продукциите за деца трябва да обичат децата", подчерта Кристиян Бояджиев и обобщи, че за деца трябва да се твори с доброта, защото възможността детето да стане добър човек става по-голяма.
Рубриката „Лека нощ, деца“ и Сънчо са символи, които са възпитали няколко поколения
Кристиян Бояджиев има съществена лична причина да обича Сънчо – изпълнението на песента на "Аз съм Сънчо" (музика Петър Ступел", текст Димитър Спасов) е на куклената актриса Лина Бояджиева – негова майка.
"В Кукления театър е имало една чудна творческа среда – майка ми е една от основателките на театъра, от първите актриси. Мара Пенкова (лелята на Джони Пенков) я убеждава да остане. А баща ми по онова време е правел музиката на спектаклите, докарва Атанас Илков, идва и Кирил Цибулка... Сънчо е също част от онези неслучайни случайности. Петър Ступел беше един от най-големите приятели на баща ми и беше съвсем естествено майка ми да изпее песента на Сънчо. Първият запис беше направен в Първо студио на БНР, после беше записана на телекино (такава беше системата, преди да се появи видеото). Всичко беше на живо и черно-бяло."
"Пролетни подаръци" се появи през 2015 г. "Попадна ми една книжка на Петя Йорданова и се появи песен, разказва още Кристиян Бояджиев – Петя Йорданова беше в Детска редакция на БНТ и отговаряше за "Лека нощ, деца". Композиторът сподели и интересни случки от историята на предаванията.
Медиите, особено обществените, са длъжници на детската аудитория
Медийният експерт доц. Георги Лозанов анализира ситуацията така: "Вероятно сме в трудна ситуация, когато традиционната медия постепенно губи детската аудитория и тя се пренася в новите медии. Това не е еднопосочен и необратим процес и са възможни много и различни програмни политики, които да се опитват да приобщават детската аудитория, а това в някакъв смисъл е най-важната аудитория. Защото чрез тази аудитория ние днес можем да повлияем на това, което ще се случи утре.
Аз съм сигурен, че е въпрос на творческо въображение и на изпитание пред една творческа общност отново да се проговори на детската аудитория. Сега като че ли тя е частично загубена. Има един страх, че децата са вече изпуснати. Но аз съм бил в комисии за детски сериали и съм сигурен, виждам потенциал, че има нов начин за привличане на детската аудитория, за интегриране на децата към културата. Радиото например дава възможност в музикални форми... Досегашните подходи явно не дават резултат. Трябва нов начин за контакт с детската аудитория.
Друго много характерно, за което малко се мисли: Има акселерация – децата вече се развиват много по-бързо. И сега вече има общи формати – и за деца, и за родители. Това е изключително социално важно, защото в момента има голям комуникативен срив между поколенията. Различни комуникативни вселени..." – акцентира доц. Лозанов.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg