Дипломатическата подготовка на Освободителната война

Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.

Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?

Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г. 

В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.

Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза. 

Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована. 

Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя. 

Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза. 

Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция. 

В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.