Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Икономическият живот след кризата с коронавируса

Доц. Григор Сарийски: Започва промяна на икономическия модел

Нито една верига не е по-силна от най-слабото си звено, смята икономистът

Снимка: Pixabay

Накъде вървим и какво ни предстои след тази абсолютно нова криза, породена от пандемията на коронавируса в световен мащаб? Изисква ли тази необичайна икономическа ситуация нов подход, нови механизми и ново поведение? Икономистът доц. Григор Сарийски прави своя анализ за тази световна криза от нов вид в "Нашият ден". 

Всеки шок води до промяна на модели и на нагласи

"След края на кризата ние ще трябва да минем към по-различен икономически тип модел на развитие, до по-различен тип икономическа активност. Само до преди няколко месеца България се славеше като една от страните с най-нисък дял на използване на онлайн разплащане и с преобладаващ дял на кешовите разплащания. Не е изключено да минем към модела на Швеция – използването на карти и разплащателни сметки постоянно."

Винаги когато настъпи шок, първата реакция е паника

"Но що се отнася до системите за разплащане, няма никаква разлика дали притежавате пари кеш, или ще ги държите в картата си, тъй като това са системи, които функционират от много години, настъпвали са аварии – били са отстранявани. Няма никакво основание да очакваме нещо различно в тази кризисна ситуация. Даже напротив – ще се реагира по-бързо, за да не се всява паника у населението."

доц. Григор СарийскиПромяната тече

"Много предприятия организараха така работата си, че който има възможност, да работи от вкъщи. Това е моделът, възприеман например досега от организации, занимаващи се с икономически анализ. Постепенно към такъв режим на работа могат да преминат и доста голяма част от останалите предприятия. Не е необходимо вие да губите 1-2 часа всеки ден за път до работата. Едно от известните железни правила на Доналд Тръмп е "Винаги живей близо до мястото, където работиш, за да не губиш време в път". Когато местоработата и местоживеенето са на един и същи адрес, икономиката печели, като се пести време за път. 

Разбира се, в сегашната ситуация това е нищожна печалба, сравнено със загубата. Тъй като спирането на оборотите и в търговията, и в крайното потребление неминуемо ще доведе до отслабване на темповете за растеж. И това са неща, за които предупреждават и Световната банка, и ЕЦБ, но това е характерното за всяка криза."

Този опит, който ще придобием по времето на кризата, води до нов икономически модел

"Сегашната криза показва колко е несъстоятелен настоящият модел. Този модел на глобалните вериги на доставки, на това, че се произвежда там, където е по-евтино, и се пласира там, където е по-скъпо, и съответното ликвидиране на голяма част от местните производства само за да може да се спести някой друг лев от производството на една стока... Виждате, че този модел тотално се проваля. Защото когато спре едно от звената на веригата за доставка, буквално спира цялата верига. Можеше да няма никаква зараза в България и икономиката пак щеше да пострада само заради това, че ние внасяме голяма част от полуфабрикатите отвън, произвеждаме някакви компоненти, които после изнасяме навън, за да бъде пласиран в трети страни, в това число и у нас..."

Нито една верига не е по-силна от най-слабото си звено, подчерта доц. Григор Сарийски. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Световният ден на радиото ще бъде посветен на климатичните промени

По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора.   Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..

публикувано на 11.02.25 в 13:58

Традиционната кухня – част от безсмъртната фолклорна система

Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..

публикувано на 11.02.25 в 10:05

Мрежата за женско предприемачество връчва своите годишни награди

Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..

публикувано на 11.02.25 в 09:25

Конкурсът "Боклучко и магията на рециклирането" – екоавантюра за децата в Стара Загора

В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..

публикувано на 11.02.25 в 09:05

Интелектът – бихме ли го преотстъпили на машината?

Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии?  По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..

публикувано на 10.02.25 в 18:05