„Още от Аларма“ с Нева Мичева и романите на Сесар Айра

Под карантина като под карантина. Всички говорят за това, че като свърши, ще сме по-бедни. А никой не обръща внимание на факта, че може (и има как) и по-богати в духовен аспект да излезем от нея… И понеже лятото е по-социалният сезон, а зимата „предполага и разполага“ с нас, създавайки ни идеалните условия да я съпреживеем като едни задълбочени читатели, в „Аларма“ решихме да започнем и нова онлайн рубрика, посветена на любимите ни книги, автори и преводачи. А че още е зима, не смейте дори за момент да се съмнявате…

Само хвърлете един поглед през прозореца... бррр. Като в „Лед“ на Яцек Дукай. Само че днес ще си говорим не за Дукай и за неговото Министерство на Зимата, а за друг един любимец на четящата (радио)аудитория. Иде реч за аржентинеца Сесар Айра (1949), чието място (не само) в испаноамериканската литература е точно там някъде, където се пресичат световете на Кортасар и на Боланьо, само дето имаме щастието Айра, този „закъснял дадаист, пишещ конвенционални романи“, все още да е сред нас, на този свят, и все още да пише. Автор е на стотина кратки романа (някои от тях едва надхвърлят 100 страници, но пък имат заряда на нещо значително по-мащабно), от които на български познаваме шест – „Светецът“, „Ема, пленницата“ и „Епизод от живота на един странстващ художник“, издадени от „Агата-А“ (в превод на Красимир Тасев) и „Мрамор“, „Как станах монахиня“ и „Разговорите“, издадени от „Лист“ (в превод на Нева Мичева). Именно с Нева Мичева, с която имаме да се „срещаме“ дистанционно в ефир и през следващите седмици на социална изолация, разговаряме тук за неща като предмрамор, китайски супермаркети на ръба на света, каменни жаби, отровно-гаден сладолед, холивудско-украински овчари със скъпи часовници на ръката и т.н. Слушайте-слушайте…