Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем

| обновено на 03.04.20 в 09:49
Снимка: sbj-bg.eu

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем, обидните взаимоотношения на четвъртата власт с останалите и монополът на „големите” върху информацията, когато малките ги няма. Журналистът-творец – в дните, когато не само достоверната информация е важна, а и анализът, онова, което ни показва повече от същината на случващото се. Журналистът Руслан Трад коментира в "Нашият ден":

"Натискът се увеличава повече по време на кризи. Журналистическата сфера е една от първите, които биват удряни. Най-вече има желание журналистиката като че ли да спазва определени виждания и правила. Много често чувам за оказване на натиск над колеги, за спиране на материали. 

В подобни кризи много бързо журналистиката остава сякаш на втори план. В много страни вече видяхме удари по нюзрумове, по екипи, които отразяват най-вече финансовата страна... В ситуацията на криза, когато важността на централизираната информация е важна, споменавайки Унгария и нейното влияние и върху нашата държава, Трад акцентира:

"Ние, като журналисти, последните две седмици сме изтръпнали от всяка една възможност за прокарване на законодателство, което може да удари точно тази нужда от анализ върху събитията. За съжаление нашата страна не е от онези, които имат здраво правосъдие и много лесно може да се злоупотребява."

По отношение на изказването на Домусчиев, че и медиите трябва да бъдат включени в правителствено постановление 60/40 и са поставени пред риска да не получават доходи от реклами, а от там и до закриване на медии, Руслан Трад смята:

"Това, което г-н Домусчиев казва, е нещо, което се случва като тенденция в цял свят. Тази сфера е силно ударена – все още дори не знаем колко точно ще бъдат загубите. Нуждата от анализ на потока на новини показва голям интерес не само към коронавируса, но и за много събития, които се случват междувременно. Хората показват, че искат да знаят повече.

Установени са стотици сайтове, които разпространяват фалшиви новини и конспиративни теории. Те достигат до много голяма част от населението. Това е глобален феномен" – категоричен е Руслан Трад.

Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти, коментира дали ситуацията с и без това влошената медийна свобода е повлияна от последните събития:

"Извънредното положение смени всичко. Светът не е същият спрямо един месец по-рано. И това не е само за медиите, не е само за журналистите. За съжаление последиците в медийния сектор са сериозни. Ако досега медиите трудно преживяваха, извънредното положение ускори този процес и медии вече започват да затварят. Два случая от последната седмица – изданието за събития "Програмата" обяви, че спира да излиза от 1 април, а последният варненски вестник "Черно море" също вчера спря да излиза. Този процес, предполагам, че ще продължи и ще се отрази тежко на сектора. Ускорен е финансовият колапс на медиите.

В същото време журналистите в тази ситуация имат много повече работа. Много от колегите работят на първа линия в тежък режим...

"Трудно е да се направи прогноза какво ще се случи след този период. Виждаме в световен мащаб как авторитарни режими се възползват от ситуацията, за да се рекламират като по-добра форма на управление. И хора, склонни към авторитаризъм, тоталитаризъм, се опитват да убеждават другите, че подобни режими се справят по-добре с кризи, отколкото демокрацията. 

Правото на достъп до информация и правото на мнение – четвъртата власт и останалите

"Това, че има извънредно положение, не означава, че тези права са ограничени и изчезват. Затова е много важно да продължаваме да следим. Защото обществото има право да знае и всеки гражданин има право да изразява своето мнение




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Будителството

Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..

публикувано на 01.11.25 в 12:45

Има ли веселие в село Веселие

Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..

публикувано на 01.11.25 в 10:25
Николай Стайков

Николай Стайков: Има директни начини, по които може да се повлияе на определен прокурор

Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..

публикувано на 01.11.25 в 09:05
Антоанета Колева

Антоанета Колева: Настоящето е задръстено от плът и белязано от огромна духовна немощ

Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева , философ и преводач. "Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и..

публикувано на 01.11.25 в 08:45
проф. Таня Йосифова

Кои са акцентите на Балканската арбитражна конференция

Кои бяха акцентите на Балканската арбитражна конференция и кои са новите фактори, свързани с арбитражното производство?  Арбитражът е една изключително гъвкава форма за решаване на търговски спорове и тепърва ще се развива. При арбитража обстоятелството, че спорът се гледа при закрити врата, осигурява се конфиденциалност, са предимства. Също така..

публикувано на 31.10.25 в 14:50