Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем

| обновено на 03.04.20 в 09:49
Снимка: sbj-bg.eu

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем, обидните взаимоотношения на четвъртата власт с останалите и монополът на „големите” върху информацията, когато малките ги няма. Журналистът-творец – в дните, когато не само достоверната информация е важна, а и анализът, онова, което ни показва повече от същината на случващото се. Журналистът Руслан Трад коментира в "Нашият ден":

"Натискът се увеличава повече по време на кризи. Журналистическата сфера е една от първите, които биват удряни. Най-вече има желание журналистиката като че ли да спазва определени виждания и правила. Много често чувам за оказване на натиск над колеги, за спиране на материали. 

В подобни кризи много бързо журналистиката остава сякаш на втори план. В много страни вече видяхме удари по нюзрумове, по екипи, които отразяват най-вече финансовата страна... В ситуацията на криза, когато важността на централизираната информация е важна, споменавайки Унгария и нейното влияние и върху нашата държава, Трад акцентира:

"Ние, като журналисти, последните две седмици сме изтръпнали от всяка една възможност за прокарване на законодателство, което може да удари точно тази нужда от анализ върху събитията. За съжаление нашата страна не е от онези, които имат здраво правосъдие и много лесно може да се злоупотребява."

По отношение на изказването на Домусчиев, че и медиите трябва да бъдат включени в правителствено постановление 60/40 и са поставени пред риска да не получават доходи от реклами, а от там и до закриване на медии, Руслан Трад смята:

"Това, което г-н Домусчиев казва, е нещо, което се случва като тенденция в цял свят. Тази сфера е силно ударена – все още дори не знаем колко точно ще бъдат загубите. Нуждата от анализ на потока на новини показва голям интерес не само към коронавируса, но и за много събития, които се случват междувременно. Хората показват, че искат да знаят повече.

Установени са стотици сайтове, които разпространяват фалшиви новини и конспиративни теории. Те достигат до много голяма част от населението. Това е глобален феномен" – категоричен е Руслан Трад.

Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти, коментира дали ситуацията с и без това влошената медийна свобода е повлияна от последните събития:

"Извънредното положение смени всичко. Светът не е същият спрямо един месец по-рано. И това не е само за медиите, не е само за журналистите. За съжаление последиците в медийния сектор са сериозни. Ако досега медиите трудно преживяваха, извънредното положение ускори този процес и медии вече започват да затварят. Два случая от последната седмица – изданието за събития "Програмата" обяви, че спира да излиза от 1 април, а последният варненски вестник "Черно море" също вчера спря да излиза. Този процес, предполагам, че ще продължи и ще се отрази тежко на сектора. Ускорен е финансовият колапс на медиите.

В същото време журналистите в тази ситуация имат много повече работа. Много от колегите работят на първа линия в тежък режим...

"Трудно е да се направи прогноза какво ще се случи след този период. Виждаме в световен мащаб как авторитарни режими се възползват от ситуацията, за да се рекламират като по-добра форма на управление. И хора, склонни към авторитаризъм, тоталитаризъм, се опитват да убеждават другите, че подобни режими се справят по-добре с кризи, отколкото демокрацията. 

Правото на достъп до информация и правото на мнение – четвъртата власт и останалите

"Това, че има извънредно положение, не означава, че тези права са ограничени и изчезват. Затова е много важно да продължаваме да следим. Защото обществото има право да знае и всеки гражданин има право да изразява своето мнение




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33