"Оставаме с впечатление, че социалният фонд е по-важен за министъра на културата – структурният е на заден план. По-тревожно за нас е, че Министерството на културата не кандидатства тази актуализация на бюджета. Това означава, че министерството борави само със собствените си средства. Това предизвиква у нас притеснение да не бъдат преразпределяни пари от бюджета, да не бъдат преформатирани програмите на Национален фонд "Култура", но усещаме, че това почва да се случва. Вчера министърът заяви в телевизионно интервю, че съкращава две програми – Програма "Мобилност" и Програма "Фестивали".
Министерството може би търси вариант да подпомогне наистина бедстващите колеги и се опитва да преструктурира вътрешно бюджетите и програмите си. Според мен това ще нанесе повече вреди, отколкото ползи. Затова ние настоявахме и двата фонда да бъдат финансирани с външни пари, а не с пари от бюджета на министерството.
Има неусвоени еврофондове през Министерството на социалната политика, които са абсолютно адекватни за нашия социален фонд и биха го покрили 80-90%. Но при липсата на тази актуализация, аз съм притеснен." – подчерта Димитър Стефанов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Видеоконференция на министрите на културата на Европа за въздействието на пандемията от Covid-19 върху секторите на културата и творчеството трябва да се проведе днес. В нея ще вземе участие и българският министър на културата Боил Банов. Председателката на комисията по култура и образование към Европейския парламент Сабине Ферхайен призова на 27 март творците във всички европейски страни да поискат помощ от европейските фондове и на национално ниво:
„Културните и творческите сектори в цяла Европа бяха опустошени от въздействието на строгите мерки за опазване на общественото здраве, което доведе до отмяна на концерти, затваряне на театри, музеи и кина, спиране на филмови и телевизионни продукции. Списъкът, за съжаление, не спира до тук." – коментира Ферхайен.
"В рамките на инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса държавите-членки ще могат да използват средства от структурните фондове за подпомагане на малки предприятия и схеми за заетост. Предприятията и хората от културния и творческия сектор, чийто поминък е под екзистенциална заплаха, задължително трябва да получат достъп до тази финансова подкрепа."
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg