Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От кого и от какво зависят независимите артисти

| обновено на 09.04.20 в 10:32
У нас независимите артисти и творци са разделени на различни групи. Но техният диалог е с единствения субект – Министерството на културата. Димитър Стефанов от фондация „Театър Корсар“ е един от представителите на гилдията, изпратили отворено писмо до министъра на културата, министъра на финансите, председателя на Народното събрание, вицепремиера и НСОРБ. Също така има анкета, създадена по инициатива на група организации и лица, работещи активно в независимия сектор на изкуствата и културата в България. Резултатите от анкетата ще бъдат използвани като аргумент пред публичните институции за въвеждането на компенсаторни мерки, с цел неутрализиране на щетите в този сектор, и неговото съхраняване като цяло. Димитър Стефанов разказа повече в "Нашият ден":

"Оставаме с впечатление, че социалният фонд е по-важен за министъра на културата – структурният е на заден план. По-тревожно за нас е, че Министерството на културата не кандидатства тази актуализация на бюджета. Това означава, че министерството борави само със собствените си средства. Това предизвиква у нас притеснение да не бъдат преразпределяни пари от бюджета, да не бъдат преформатирани програмите на Национален фонд "Култура", но усещаме, че това почва да се случва. Вчера министърът заяви в телевизионно интервю, че съкращава две програми – Програма "Мобилност" и Програма "Фестивали". 

Министерството може би търси вариант да подпомогне наистина бедстващите колеги и се опитва да преструктурира вътрешно бюджетите и програмите си. Според мен това ще нанесе повече вреди, отколкото ползи. Затова ние настоявахме и двата фонда да бъдат финансирани с външни пари, а не с пари от бюджета на министерството. 

Има неусвоени еврофондове през Министерството на социалната политика, които са абсолютно адекватни за нашия социален фонд и биха го покрили 80-90%. Но при липсата на тази актуализация, аз съм притеснен." – подчерта Димитър Стефанов.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Видеоконференция на министрите на културата на Европа за въздействието на пандемията от Covid-19 върху секторите на културата и творчеството трябва да се проведе днес. В нея ще вземе участие и българският министър на културата Боил Банов. Председателката на комисията по култура и образование към Европейския парламент Сабине Ферхайен призова на 27 март творците във всички европейски страни да поискат помощ от европейските фондове и на национално ниво: 

„Културните и творческите сектори в цяла Европа бяха опустошени от въздействието на строгите мерки за опазване на общественото здраве, което доведе до отмяна на концерти, затваряне на театри, музеи и кина, спиране на филмови и телевизионни продукции. Списъкът, за съжаление, не спира до тук." – коментира Ферхайен.

"В рамките на инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса държавите-членки ще могат да използват средства от структурните фондове за подпомагане на малки предприятия и схеми за заетост. Предприятията и хората от културния и творческия сектор, чийто поминък е под екзистенциална заплаха, задължително трябва да получат достъп до тази финансова подкрепа." 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10