Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Недостижимото изкуство на Юлия Винер

Юлия Винер
Юлия Винер
„Колкото и парадоксално да звучи, но големият оперен певец няма право на личен живот, извън този на певец. Той трябва цялото си съществуване да подчини на големите изисквания на изкуството, на което се е отдал“. В тези думи на Юлия Винер прозира силата на магията и обаянието, с които остава абсолютен връх в историята на българското оперно изкуство – пълното отдаване на музиката, на театъра...

В поредното издание на „Музикални легенди“ на 9 април можете да слушате емблематични изпълнения на една от най-големите български оперни певици.

Юлия Винер-Ченишева е родена е на 17 юни 1929 година в София. Баща ѝ е руски емигрант с еврейски произход, а майка ѝ е от заможно шуменско семейство. Като малка учи балет и пиано, но в крайна сметка се посвещава изцяло на вокалното изкуство.

През 1947 г. е приета в Музикалната академия, където учи при Елена Ангелова-Орукин. Още като студентка печели награда от престижното Общобългарско състезание за инструменталисти и певци. Композиторът Веселин Стоянов толкова я харесва, че ѝ обещава, щом стане директор на Операта, веднага да я назначи. Само след две години той наистина става директор, а първата му заповед е за назначаването на Винер.

В интервю преди години певицата си спомня: „...Има неща, които никога не се забравят. За мен това е първото ми явяване пред една компетентна, музикална публика. Беше на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, където получих трета награда. Все още студентка, аз се състезавах с певици, вече утвърдени в нашия оперен живот. Пях популярната ария на Аида от трето действие на едноименната опера, така наречената Нилска ария. Тогава дойде при мен народният артист Асен Найденов, поздрави ме и подхвърли: „Хей, момиче, с тая опера ти ще направиш кариера!“. Действително неговото предсказание се сбъдна – „Аида“ влезе завинаги в моя репертоар.“

Вече прекрачила прага на Софийската опера, на рождения си ден през 1954 година Юлия Винер дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур“ – изпълнение, за което в театъра се говори години наред. Това остава знакова партия за певицата, която изпълнява десетилетия наред с изключителен успех.

Още с началото на кариерата ѝ се зареждат най-тежките сопранови партии от италианския и руския репертоар. Не ѝ предлагат малки роли, може би защото още с първите си изяви се утвърждава като примадона. Изключителната техника и стабилност, абсолютният контрол над гласа, желязната дисциплина, подплатени с невероятно красивия тембър и впечатляващия обем на гласа ѝ, съчетани с необикновена красота и спираща дъха осанка, я превръщат в образец за интерпретация на големите женски образи на Верди – Аида, Елвира, Амелия, лейди Макбет, Елизабета и на Пучиниевите Тоска и Турандот.

Цели 12 сезона Винер е артист-солист и в Берлинската държавна опера, където пее с някои от най-прочутите в епохата певци. В този период тя постоянно пътува между София и Берлин, изпълнявайки партиите си там на немски, а тук на български език. И макар неведнъж да ѝ предлагат да се установи в Берлин, тя отказва.

Гастролирала е самостоятелно и със състава на Софийската опера на много от най-големите световни сцени в Русия, Румъния, Полша, Монголия, Китай, Чехия, Белгия, Австрия, Унгария, Куба, Люксембург... Ценена е високо от музикалната критика в Париж, Лозана, Брюксел, Амстердам, Виена и разбира се, в Германия.

ВИЖТЕ ОЩЕ

L'Opera Seria от Флориан Гасман - интересен пример на сатира

В опита си да преоткрие италианските корени на мелодрамата Миланската скала се насочва към по-рядко поставяни творби от автори творили във Венеция (Кавали и Чести) и Неапол (Винчи). В настоящия сезон погледа се разширява към богатия културен живот в границите на Австрийската империя, създаван от творци от различни среди, предимно на италиански език...

публикувано на 03.05.25 в 08:50

L'Opera Seria, опета в три действия от Флориан Гасман

Композитор: Флориан Леополд Гасман Либретист: Раниери де Калцабиджи. Премиера: 1769 г в Бургтеатър, Виена Действащи лица и изпълнители: • Фалито – баритон, импресарио • Делирио – баритон, поет • Соспиро – тенор, композитор • Риторнело – тенор, певец • Стонатрила – сопран, примадона • Сморфиоза – сопран, (втора) примадона • Порпорина – сопран,..

публикувано на 03.05.25 в 08:46

"Карпов не Каспаров" идват в Русе с електро-диско заряд

След априлското им турне в Китай и преди лятното в САЩ, вълнуващото експериментално диско дуо K not K, известно още като "Карпов не Каспаров" , ще гостува за първи път в Русе. През последните години източноевропейската музикална формация е обиколила множество големи клубни и културни сцени, музеи и художествени галерии в Европа. Споделяла е..

публикувано на 02.05.25 в 12:01

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2025 г.

1 май Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), В една тъжна вечер (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..

публикувано на 30.04.25 в 10:19

Цвят и ритъм: Международният ден на джаза вдъхнови изложба в Шумен

В Международния ден на джаза – 30 април, Шумен отбелязва празника на свободния дух чрез необичайно и вдъхновяващо събитие, което съчетава музика и визуално изкуство. Музикалният журналист и програмен директор на "Jazz FM" Светослав Николов бе специален гост в творческа инициатива, която разкри джаза като път към себеизразяване и споделена емоция. "..

обновено на 30.04.25 в 09:23