Недостижимото изкуство на Юлия Винер

Юлия Винер

В поредното издание на „Музикални легенди“ на 9 април можете да слушате емблематични изпълнения на една от най-големите български оперни певици.

Юлия Винер-Ченишева е родена е на 17 юни 1929 година в София. Баща ѝ е руски емигрант с еврейски произход, а майка ѝ е от заможно шуменско семейство. Като малка учи балет и пиано, но в крайна сметка се посвещава изцяло на вокалното изкуство.

През 1947 г. е приета в Музикалната академия, където учи при Елена Ангелова-Орукин. Още като студентка печели награда от престижното Общобългарско състезание за инструменталисти и певци. Композиторът Веселин Стоянов толкова я харесва, че ѝ обещава, щом стане директор на Операта, веднага да я назначи. Само след две години той наистина става директор, а първата му заповед е за назначаването на Винер.

В интервю преди години певицата си спомня: „...Има неща, които никога не се забравят. За мен това е първото ми явяване пред една компетентна, музикална публика. Беше на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, където получих трета награда. Все още студентка, аз се състезавах с певици, вече утвърдени в нашия оперен живот. Пях популярната ария на Аида от трето действие на едноименната опера, така наречената Нилска ария. Тогава дойде при мен народният артист Асен Найденов, поздрави ме и подхвърли: „Хей, момиче, с тая опера ти ще направиш кариера!“. Действително неговото предсказание се сбъдна – „Аида“ влезе завинаги в моя репертоар.“

Вече прекрачила прага на Софийската опера, на рождения си ден през 1954 година Юлия Винер дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур“ – изпълнение, за което в театъра се говори години наред. Това остава знакова партия за певицата, която изпълнява десетилетия наред с изключителен успех.

Още с началото на кариерата ѝ се зареждат най-тежките сопранови партии от италианския и руския репертоар. Не ѝ предлагат малки роли, може би защото още с първите си изяви се утвърждава като примадона. Изключителната техника и стабилност, абсолютният контрол над гласа, желязната дисциплина, подплатени с невероятно красивия тембър и впечатляващия обем на гласа ѝ, съчетани с необикновена красота и спираща дъха осанка, я превръщат в образец за интерпретация на големите женски образи на Верди – Аида, Елвира, Амелия, лейди Макбет, Елизабета и на Пучиниевите Тоска и Турандот.

Цели 12 сезона Винер е артист-солист и в Берлинската държавна опера, където пее с някои от най-прочутите в епохата певци. В този период тя постоянно пътува между София и Берлин, изпълнявайки партиите си там на немски, а тук на български език. И макар неведнъж да ѝ предлагат да се установи в Берлин, тя отказва.

Гастролирала е самостоятелно и със състава на Софийската опера на много от най-големите световни сцени в Русия, Румъния, Полша, Монголия, Китай, Чехия, Белгия, Австрия, Унгария, Куба, Люксембург... Ценена е високо от музикалната критика в Париж, Лозана, Брюксел, Амстердам, Виена и разбира се, в Германия.