„Колкото и парадоксално да звучи, но големият оперен певец няма право на личен живот, извън този на певец. Той трябва цялото си съществуване да подчини на големите изисквания на изкуството, на което се е отдал“. В тези думи на Юлия Винер прозира силата на магията и обаянието, с които остава абсолютен връх в историята на българското оперно изкуство – пълното отдаване на музиката, на театъра...
В поредното издание на „Музикални легенди“ на 9 април можете да слушате емблематични изпълнения на една от най-големите български оперни певици.
Юлия Винер-Ченишева е родена е на 17 юни 1929 година в София. Баща ѝ е руски емигрант с еврейски произход, а майка ѝ е от заможно шуменско семейство. Като малка учи балет и пиано, но в крайна сметка се посвещава изцяло на вокалното изкуство.
През 1947 г. е приета в Музикалната академия, където учи при Елена Ангелова-Орукин. Още като студентка печели награда от престижното Общобългарско състезание за инструменталисти и певци. Композиторът Веселин Стоянов толкова я харесва, че ѝ обещава, щом стане директор на Операта, веднага да я назначи. Само след две години той наистина става директор, а първата му заповед е за назначаването на Винер.
В интервю преди години певицата си спомня: „...Има неща, които никога не се забравят. За мен това е първото ми явяване пред една компетентна, музикална публика. Беше на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, където получих трета награда. Все още студентка, аз се състезавах с певици, вече утвърдени в нашия оперен живот. Пях популярната ария на Аида от трето действие на едноименната опера, така наречената Нилска ария. Тогава дойде при мен народният артист Асен Найденов, поздрави ме и подхвърли: „Хей, момиче, с тая опера ти ще направиш кариера!“. Действително неговото предсказание се сбъдна – „Аида“ влезе завинаги в моя репертоар.“
Вече прекрачила прага на Софийската опера, на рождения си ден през 1954 година Юлия Винер дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур“ – изпълнение, за което в театъра се говори години наред. Това остава знакова партия за певицата, която изпълнява десетилетия наред с изключителен успех.
Още с началото на кариерата ѝ се зареждат най-тежките сопранови партии от италианския и руския репертоар. Не ѝ предлагат малки роли, може би защото още с първите си изяви се утвърждава като примадона. Изключителната техника и стабилност, абсолютният контрол над гласа, желязната дисциплина, подплатени с невероятно красивия тембър и впечатляващия обем на гласа ѝ, съчетани с необикновена красота и спираща дъха осанка, я превръщат в образец за интерпретация на големите женски образи на Верди – Аида, Елвира, Амелия, лейди Макбет, Елизабета и на Пучиниевите Тоска и Турандот.
Цели 12 сезона Винер е артист-солист и в Берлинската държавна опера, където пее с някои от най-прочутите в епохата певци. В този период тя постоянно пътува между София и Берлин, изпълнявайки партиите си там на немски, а тук на български език. И макар неведнъж да ѝ предлагат да се установи в Берлин, тя отказва.
Гастролирала е самостоятелно и със състава на Софийската опера на много от най-големите световни сцени в Русия, Румъния, Полша, Монголия, Китай, Чехия, Белгия, Австрия, Унгария, Куба, Люксембург... Ценена е високо от музикалната критика в Париж, Лозана, Брюксел, Амстердам, Виена и разбира се, в Германия.
По онова време, в изглеждащия сега далечен като друга галактика край на 80-те години, почти всеки интелигентен метъл фен харесваше "Куинсрайк". Или най-малкото беше заинтригуван от тях. В морето от твърди банди те бяха нещо ярко и различно, звучаха сложно, но увлекателно, а концептуалните идеи на албумите им бяха съизмерими с величия като "Пинк Флойд" и..
Голямата награда за изкуство на държавата е най-високата награда, която Залцбург присъжда на всеки четири години в областта на визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. През 2024 г. Александра Карастоянова-Херментин ще бъде първата жена композитор, която ще я получи. Церемонията по награждаването ще се състои на 12 ноември в..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон 2024/2025, които ще се състоят в Първо студио на Радиото. Първият концерт е на 13 ноември, сряда, с начален час 19.30. Програмата е избрана и селектирана от Любомир Денев-син, който ще дирижира..
"Катя Кабанова" на Леош Яначек се игра през октомври в Кралската опера на Валония в Лиеж в нова постановка на френската режисьорка Орор Фатие. В шестата творба на бележития чешки композитор са отразени две негови големи увлечения. Първото е голямата му страст към руската литература, а второто е несподелената, платоническа любов на Яначек към доста..
Калифорнийският автор Дейвид Беласко вдъхновява два напълно различни женски персонажа в творбите на Пучини. Мадам Бътерфлай съществува само чрез желанието на мъжете и умира с разбито сърце, както са склонни да правят оперните героини, докато Момичето от Златния Запад получава когото иска с огнестрелно оръжие в ръце. "В Лион диригент на Пучини е..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg