На 82-годишна възраст ни напусна големият български актьор Вълчо Камарашев, съобщават от Съюза на артистите в България.
Любимец на няколко поколения, Вълчо Камарашев е от онези български актьори, които нямат нужда от представяне. Бай Вълчо, както го наричаха колегите и приятелите, беше популярен с чувството си за хумор и жизнерадостното си излъчване – вдъхновение за всеки, който имаше честта да го познава.
Изиграл е над 100 роли в театъра, повече от 80 в киното и има близо 200 участия в телевизията. В театъра („В полите на Витоша“, „Хъшове“, „Маскарад“, „Три сестри“, „Майстори“, „Старчето и стрелата“, „Войцек“, „Чудо“ и др.), в телевизионни постановки и сериали („Чичовци“, „Службогонци“, „Крадецът на тролейбуси“, „Призраци“, „Нос“, "Откраднат живот", "Столичани в повече" и др.) и филми ("Черните ангели", "Войната на таралежите", "Тримата от запаса", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Осъдени души", "Чичовци", "Записки по българските въстания", "Служебно положение ординарец", "Мера според мера", "Комбина", "Жребият" и много други).
Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин. Израснал край морето и творческия бриз на град Бургас, първоначално мечтае да стане моряк като своя баща. Когато става 15-16-годишен, една учителка в драмсъстава на училището преобръща представите му за театър. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г. Следва среща с „неговия режисьор" Леон Даниел. Три години играе в Бургаския драматичен театър (1959–1962), след това две години в Пернишкия драматичен театър (1962–1964), а после две години в Драматичния театър в Русе (1964–1966). От 1977 г. около 20 години е актьор в Нов драматичен театър "Сълза и смях", след това 15 години в Театър Българска армия. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.
Колегите и приятелите му ще го запомнят като талантлив актьор и прекрасен човек!
Поклон пред паметта му.
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..
В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg