На 82-годишна възраст ни напусна големият български актьор Вълчо Камарашев, съобщават от Съюза на артистите в България.
Любимец на няколко поколения, Вълчо Камарашев е от онези български актьори, които нямат нужда от представяне. Бай Вълчо, както го наричаха колегите и приятелите, беше популярен с чувството си за хумор и жизнерадостното си излъчване – вдъхновение за всеки, който имаше честта да го познава.
Изиграл е над 100 роли в театъра, повече от 80 в киното и има близо 200 участия в телевизията. В театъра („В полите на Витоша“, „Хъшове“, „Маскарад“, „Три сестри“, „Майстори“, „Старчето и стрелата“, „Войцек“, „Чудо“ и др.), в телевизионни постановки и сериали („Чичовци“, „Службогонци“, „Крадецът на тролейбуси“, „Призраци“, „Нос“, "Откраднат живот", "Столичани в повече" и др.) и филми ("Черните ангели", "Войната на таралежите", "Тримата от запаса", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Осъдени души", "Чичовци", "Записки по българските въстания", "Служебно положение ординарец", "Мера според мера", "Комбина", "Жребият" и много други).
Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин. Израснал край морето и творческия бриз на град Бургас, първоначално мечтае да стане моряк като своя баща. Когато става 15-16-годишен, една учителка в драмсъстава на училището преобръща представите му за театър. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г. Следва среща с „неговия режисьор" Леон Даниел. Три години играе в Бургаския драматичен театър (1959–1962), след това две години в Пернишкия драматичен театър (1962–1964), а после две години в Драматичния театър в Русе (1964–1966). От 1977 г. около 20 години е актьор в Нов драматичен театър "Сълза и смях", след това 15 години в Театър Българска армия. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.
Колегите и приятелите му ще го запомнят като талантлив актьор и прекрасен човек!
Поклон пред паметта му.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg