Дори да звучи странно, твърдението ни най-малко не противоречи на вече десетилетните апели на учители, родители, граждански сдружения за преосмисляне и коренна промяна на обучението по български език в училище. Защото, въпреки частичните размествания на материал от един клас в друг, все по-шарените учебници, „иновативните“ подходи и огромното старание на всеотдайните преподаватели, самата идея за „предмета“ български език не е мръднала и на милиметър. Напротив, става все по-объркана и порочна. Децата ни не учат български език, а „зубрят“ някаква псевдоакадемична граматика.
Съдейки по резултатите, подобно обучение не просто е неефективно, то е вредно. Вредно е за децата от подкрепящи семейства с добър социален и образователен статус, защото ги отвращава и от ученето, и от езика. Вредно е и за децата на крайно бедни и неграмотни родители или с майчин език, различен от българския, защото наравно с всички останали те не учат езика, а се борят със същата псевдоакадемична граматика, с неразбираема терминология, ненужна теория и в крайна сметка са „изгубени“ за каквото и да е образование. Вредно е за всички ни, защото инвестираме средства, енергия и време в един порочен механизъм на симулиране на дейност от отговорните фактори, паралелно образование в сивия сектор, печеливш учебникарски бизнес, лъжейки себе си и децата си, че това е за тяхно добро.
Що се отнася до граматиката, ако тя се изучава в подходящата възраст, в границите на необходимото за практическото овладяване на езика и в процеса на практическата творческа работа с езика, тя не е чудовище, а приятел и помощник на детето, който ще му покаже как да овладее силата на чудото език. За това разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ с авторката на чудесния образователен сайт „Словум“ Маргарита Спасова.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg