Отбелязваме 90 години от рождението на изтъкнатия фолклорист, диригент и музикален педагог – д-р Михаил Букурещлиев. Напусна ни през 2018 г., но остави трайно присъствие в музикалното ни изкуство. Често казваше, че е връстник на Радиото. Цялата си професионална дейност отдаде на децата, фолклора и „Старата къща“.
Постъпва в редакция „Народна музика“ през 1953 г. По инициатива на Радио София участва в организирането на първите събори-надпявания (инициатори са Коста Колев и Георги Бояджиев) – идея, развита в национално движение за народно творчество. Михаил Букурещлиев работи като старши научен сътрудник в Института по музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където защитава докторска дисертация върху детския музикален фолклор.
Неговата най-голяма творческа рожба е детско-юношеският ансамбъл „Изворче“ към Националния дворец на децата в София – първият детски ансамбъл в България, който популяризира фолклора сред младежите. Основан от Букурещлиев през 1961 г., ансамбълът обединява всички изяви на народното изкуство – песни, танци, изпълнения на народни инструменти.
Едни от най-изявените музиканти, солисти на професионалните ансамбли, са възпитаници на „Изворче“, а по-късно и преподаватели в школата на състава. Заслуга за успехите имат дългогодишните ръководители: Михаил Букурещлиев (гл. худ. ръководител и диригент на хора), Михаил Йорданов (диригент на оркестъра), Рахила Петрова и Никола Колев (хореографи на танцовия състав).
В периода 1984-1988 г. Букурещлиев ръководи Държавния ансамбъл „Филип Кутев“. Забележителна е неговата научна и публицистична активност. Автор е на книги и сборници с народни песни, статии и студии в научни издания и периодичния печат. Известни заглавия са „Популярни народни изпълнители“ в съавторство с Елена Огнянова, „Златопръстия“, „Откак се помня, все пея“ (песни на Вълкана Стоянова), „Чародейката на Странджа“ (песни на Магда Пушкарова) и много други.
Със своята богата творческа, педагогическа, изследователска и обществена дейност Михаил Букурещлиев се нарежда сред ярките фигури в българската музикална култура.
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg