Светът през обектива на фотографите

„Не снимай как изглежда, снимай как се усеща“, казва американският фотограф Дейвид Алън Харви. В дни на доброволна изолация, а и не само, фотографите са съгласни с тази мисъл. Поне тези, които споделиха едно „Време и половина“ със слушателите на програма „Христо Ботев“.

Мирослав Маринов от Софийската фотографска школа намира смисъл именно в усещането за фотография. Макар и под карантина, той и школата продължават своята дейност онлайн. Курсове има, има и желание от страна на хората да научат повече за майсторите на фотографията и техниките за заснемане на всичко онова, което ни заобикаля. 

В тези смутни времена Мирослав открои най-силно фотографските дневници, които всеки един от нас би могъл да прави. Снимките, които запечатват миговете от деня, близките, с които споделяме изолацията, а и нас самите, има какво да ни разкажат. Особено след време, когато всичко това ще е просто спомен. Какъв, разбира се, е въпрос на гледна точка. Подобно на фотографията.

Христо Русев също преподава онлайн. Той е част от „PhotoSchool“, където разказва в детайли за репортажната фотография, travel фотографията, уличната фотография, но най-вече разказва за историите зад самите снимки. Христо е фоторепортер. Работи за италианска агенция, но фотографиите му могат да бъдат открити  в немалко световни медии по света. Могат да бъдат разгледани и на официалните му страници в социалните мрежи.

Христо продължава да документира хората и техните истории дори сега, във време на пандемия. Той цели да покаже доброто, което не само че още е сред нас, но според него става все по-осезаемо. Фоторепортерът припомни и колко ценна е работата на хората с фотоапарат в ръка. А и на журналистите като цяло.

Каква е фотографията по време на карантина според Мирослав Маринов и Христо Русев, можете да чуете в звуковите файлове.