Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Златко Кълвачев:

Най-рано през следващата година ще има ваксина срещу Covid-19

| обновено на 22.04.20 в 11:48
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Много амбициозно и смело е да дадеш в хода на една епидемия прогнози с точност. Това заяви вирусологът проф. Златко Кълвачев в здравната рубрика на "Нашият ден".

Ваксината 

Със сигурност ще бъде направена ваксина. Направени са вече десетки ваксини, които са във фазата на клинични проучвания. Ще се завършат тези клинични проучвания и ще имаме готова ваксина. Кога ще стане това обаче? Най-рано следващата година, според мен, при положение че всичко се развива нормално. Ако клиничните проучвания завършат неуспешно, тази ваксина ще отпадне. При предните варианти на SARS и MERS епидемията година след това бяха изготвени ваксини, за които чета, че са качествени и ефективни, но досега не виждам някой да ги е използвал, защото вирусът е друг, променен – и те няма да действат на този вирус. От една страна, вариантите на коронавируса, причинил епидемиите от SARS и MERS, са толкова променени, днешният вирус е толкова променен, че не му действа ваксината. Но от друга страна, предните варианти не са се възвърнали и те вече са отминали като опасност, според мен. 

Коронавирусът още не е станал сезонна инфекция, каквато е грипът

Много се надявам този вариант на коронавируса – сегашният, който причинява Covid-19, също да не се възвърне и да приключим с него след няколко месеца например. 

Проф. Златко Кълвачев в студиото на програма „Христо Ботев“

Диагностиката

Тази диагностика трябва да се провежда правилно от опитни хора, защото първото нещо, което е изключително важно, е материалът, който се работи. Във вирусологията има принцип – какъвто материал подадеш на лабораторията, такъв резултат ще получиш. Т.е. ако не подадеш качествено взет, съхранен и транспортиран материал, резултатът ти няма да бъде истински – той ще бъде по-скоро фалшиво негативен. 

Двата основни теста, които се използват до момента – този, който отчита наличие на антитела срещу вируса, и този, който отчита самия вирус, така известният PCR. Те изпълняват различна роля – докато откриването на антитела ще ни докаже дали преди време сме се срещали с този вирус, другият тест ще ни докаже дали в момента излъчваме този вирус. Трябва да уточня, че ефективността на бързите тестове не е много висока. Каквото и да си говорим, това са насочващи тестове – някои казват 30-40% ефективност. Далеч сме от големия процент на ефективност на тези тестове. Другите – PCR тестовете – са много по-точни и надеждни. И от тях има какво да се желае. Първо, те все още не са количествени – не отчитат вирусни товар, а само наличие или отсъствие на вируса. Освен това има няколко теста, които обхващат 1-2 или 3 гена на вируса. Ако хванеш повече гени, тестът ще се доближи повече до реалното. Резултатът трябва да се обсъжда от специалисти, защото в течение на инфекцията може да се открие примерно само един ген и тогава трябва да знаеш какво означава това. Откриването на гените във времето е различно. Тези неща с времето ще се уточнят, ще излязат много студии по въпроса и тогава вече ще говорим за патогенезата.

В момента и потогенезата, и клиниката не са ни ясни в цялост.

Когато имаме тестове, които дават противоречиви резултати, те трябва правилно да се интерпретират. Нещата трябва да се обсъждат детайлно и конкретно. Сега е модерно да се правят пулове. Пак искаме хитро да минем и в края на краищата ще излъжем себе си, защото в пула няма да хванем нискоположителните резултати. 

Разговорът с проф. Златко Кълвачев, вирусолог, е част от кампанията на БНР, осъществявана от програма "Христо Ботев", "За здравето – заедно в борбата с коронавируса". Целта на тази кампания е с помощта на водещи специалисти – лекари и учени, да даде вярна и точна информация за всички въпроси, свързани със здравната ситуация в момента.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Глобалното явление "brain rot" и последиците от него

Анастасия Димитрова, педагог, преподавател и водещ на курсове по "Мнемоника" и "Скоростно четене" коментира в "Какво се случва" изборът на Оксфорд на дума на годината за 2024-та. "Brain rot" или "мозъчно гниене" отбелязва тенденцията по влошаване на психичното или интелектуално ниво на съвременния човек като резултат от свръхконсумацията на безмислено..

публикувано на 10.12.24 в 17:05

Импулсът в мен: Комплексарите

Докато повечето хора се опитват да прикриват комплексите си, други използват собствената си неувереност по изопачен начин, просто за да дразнят другите. Със сигурност ви се е случвало да срещате въпросните "комплексари" и от двата пола и общуването с тях не ви е било никак приятно. Как да ги разпознаем? Те винаги критикуват вида на..

публикувано на 10.12.24 в 14:10
Явор Гърдев с водещата на предаването

Явор Гърдев: В театъра на всеки два месеца започваш нов живот

Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява не само с творчеството си, но и с дълбочината на мисълта си. Роден в света на изкуството, Гърдев завършва специалност "Философия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1997 г., а..

обновено на 10.12.24 в 10:56

Коледен фестивал на меда: Защо българският мед е толкова ценен?

В центъра на София, пред Музея на София, се провежда ежегодният Коледен фестивал на меда – събитие, което се утвърди като традиция за всички почитатели на качествения български пчелен мед и други продукти от пчелния кошер. Организатор на събитието е Обединеният пчеларски съюз с председател Михаил Михайлов. В ефира на "Нашият ден" той сподели повече..

обновено на 10.12.24 в 10:16

Международен форум обедини темите за бъдещето на българистиката в чужбина

Българистиката, като част от световната филология, е изправена пред множество предизвикателства, но също така има големи възможности за развитие. Това бе основният акцент в дискусията около Десетата международна конференция за българисти "Кръстопътища: интровертност и екстровертност на българската култура. Европейски контексти", проведена наскоро...

публикувано на 10.12.24 в 09:17