"В ситуации на криза изведнъж се оказва, че "ние" бива много лесно конструирано и адресирано от властимащите, казва философът Станимир Панайотов. Изведнъж се оказа, че има едно "ние", което се различава от онова, което ние органично изграждаме около себе си.
Изведнъж се оказа, че целият български народ трябва да показва себе си като "ние" във време, в което от 30 години живеем в неолиберализъм. И изведнъж трябва да се конструираме като солидарни.
Не е нормално 30 години неолиберализъм и посткапитализъм и от нас да се очаква хората да бъдат разбрани, да се разбират помежду си и да изпълняват някакви заповеди.
Със или без призивите на властта, хората съумяват да си помогнат. Онова, което е разрушено и разглобено, ще си остане такова, в онова "след", когато и да дойде то. Да си в ситуация "след" е винаги ситуация на непредвиденост, на бъдеще, а бъдещето е непредвидимо."
Излишно и потребно сега и след
"Да искате от философ да ви каже какво е излишно, е малко опасно... Интелектуалците не би трябвало да са в позиция да казват какво е излишно и какво не. Хората, независимо от образованието си, имат собствената си интуиция за живот си. Интелектуалците и хората на теорията сме много тренирани за този момент, ние сме хора на изолацията. Прекарваме по-голямата част от живота си усамотени с текст, между книги и думи.
Всички ние, които живеем в една умозрителност на настоящето, трябва много да внимаваме как нормализираме ситуацията, и да не я нормализираме, защото в момента сме изправени пред някакъв странен консенсус, в който всички трябва да мислим едно и също, за да се спасим. Но това е душегубително спасение. Не мисля, че с формули за излишно и необходимо ще се справим.
Еднинственото нещо, което ми се струва някак си сигурно, е, че четенето помага. Вероятно много хора четат в момента и това им помага да излизат от кризата. Но формулата не е универсална."
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
