О, времена! О, нрави!

С тази латинска сентенция (O. tempora! O, mores!) можем да обобщим комедията на Антон Страшимиров „Пред Влахернските врата“, която радиотеатърът реализира през 1982 г. с участието на Т. Гюров, А. Георгиев, В. Камарашев, Д. Ганева, Д. Иванов, А. Сотирова, С. Майноловски, Г. Жеков под режисурата на М. Нанчева и с тонрежисьор М. Стоянова.

Антон Страшимиров е по-известен на публиката с романа си „Хоро“, драмата си „Вампир“ и комедията си „Свекърва“, но и този негов текст показва драматургичното му майсторство. Самият той казва за писането си за театър: „Сценичната форма ми е по-близка“. И това се усеща в живите диалози на комедията, която бичува алчността и усещането за безнаказаност: българският майор Асен Преславски безскрупулно изнудва Полихрон Полипедепуло, баща на жена му Еврипа, увлечена по своя братовчед Ламбрито.

Ако жанрово трябва да определяме пиесата, тя е по-скоро сатира, отколкото водевил, което и личи от заглавието „Пред Влахернските врата“. Влахернските врата са едни от вратите на Константинопол, пред които хан Крума Страшний е извършил езически възлияния с цел да стресне и уплаши византийското население на града. Асен Преславски също така плаши гръцките си роднини, но съвсем не с родолюбиви, а с користолюбиви намерения.