4
Още когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.
Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?
На Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955". По думите на доц. Златарски, който заедно с проф. Богдан Мирчев, е консултант на изданието, книгата представлява сериозно явление на нашия книжен пазар. "Това е..
Срещнахме ги в пълен състав на петото издание на чудесния фестивал "Хисарлъка Expirience", където, под една шатра накичена с красиви тениски, торбички и други неща, те, заедно със своите съмишленици и ментори, очакваха малки и големи да се потопят в чудния свят на древното източно изкуство оригами. "Те" са Лили Гогова, нейният съпруг Николай и двете..
В редакция "Хумор и сатира" следим какво става не само у нас, но най-вече по света, защото оттам може да падне нещо полезно, ценно или вкусно. За една възможност от далечна Япония ще разкажем в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Климент..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във Великобритания. Там тя е част от обществото на Оруел и предлага на българските читатели свое изследване на непознати факти от живота на писателя. "Когато завършва Итън, Оруел заминава в Бирма, където пет..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази вечер (17 юли) в 18 часа. Васил Захариев е график, бил е ректор на Художествената академия, преподавател, интересувал се е от изкуството на Българското възраждане, а изложбата, която има дълъг живот..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
