Книгите са най-безопасното нещо в момента

Новият роман на Георги Господинов "Времеубежище" излиза на 29 април. 

Същият април, за който Т. С. Елиът (в превод на Георги Рупчев) пише:

Април е най-безмилостният месец, той изтръгва
люляци от мъртвата земя, размесва
спомен и желание, разбърква
тъмни корени със пролетния дъжд.

Смесването на спомен и желание, на минало и бъдеще, на индивидуално и колективно минало – това е основната тема на романа, писан преди избухването на коронавирусната пандемия, но улавящ тревогата във въздуха и предчувствието за предстоящ свършек.

"Разгръщайки романа, ще намерим бързо онези мотиви, превърнали се вече в дом за езика на автора, където еднакво уютно се чувстват и той, и читателите: личната история, която тече паралелно със световната и не ѝ отстъпва по значение, частното, което става (или винаги е било) общо, неизбежният хумор на тъгуващия, неволната усмивка преди неволното (нека си го признаем) просълзяване. Ще се уверим в силата на това да си уязвим, в устойчивостта на чупливия. Ще се заслушаме в онова познато, центростремително, а не центробежно разказване на Господинов.

По-паметливите читатели ще се сетят и без да им напомням, че самото заглавие се съдържаше в една част от „Физика на тъгата“ – в IV глава, „Time Bomb“, със заръката „да се отвори след края на света“, пише Иван Ланджев за новия роман на Господинов, но добавя, че той прави рязък завой от уюта на познатото.

Чуйте разговора с автора за невинните чудовища на миналото и за убежищата, които се таят между страниците на книгите – там, където вирусът най-малко вирее.