Нейко Бодуров и студийният дебют на квинтета NIKOBO

Жега от студ, минимъл модърн джаз до точката на класическото кипене. Ясно: времето е вътре в нас, но кой може да проследи нишките му и после да ги преразкаже с тромпет и флюгелхорн – при това като мултисезонно преживяване. То обаче не е точно джаз, не е класика, нито пък ню ейдж импровизации. А нещо със саунд като от каталога на ECM примерно – някъде между майсторите Ян Гарбарек и Кийт Джарет, Еберхард Вебер и Райнер Брунингхаус, Пийкок и Абъркромби... Ледена и маниашка какофония. Да, капризни хармонии и дисхармонии. Истерични сола с хоросанено изражение. Акустика и контра-бийтове – в епохата на силиконовата памет от компютърно подредена ритмика. Куул – и най-вече в буквалния смисъл. Душата ти попада в жега от студ, точно като допирът на голо тяло с мартенско море, докато слушаш дебютния албум на квинтета на Нейко Бодуров, наречен NIKOBO (от „Ник“ – англосаксонската версия на „Нейко“ и „Бо“ от „Бодуров“ – бел.ред.).

Първото официално представяне на албума пред българска публика се състоя на кратка серия от концерти в началото на миналата есен, включително и на фестивала Drum Аnd Jazz: едва ли би могло да съществува по-смислено подбрано място от това за презентацията на подобен проект. В този афиш за среща на мелодични и счупени композиции в духа на електро-акустичния авангард кани най-силната организация за дръм-ен-бейс музика у нас – H.M.S.U. Това е първото по рода си събитие на родна земя, което се превърна в нарицателно за нов тип забавление, миксващо с много вкус съчетания от стилове като електроника, джаз, класически рокенрол, експериментален и IDM звук, български фолклор и други. Без нито един прощален акорд да заседне в гърлото му в продължение на цели 15 поредни години.

А музиката на квинтета NIKOBO включва джаз, бийтове и електроника, вплетени в оригиналните пиеси и носещи духа на т.нар. "ню джаз направление". Важи за всички 8 пиеси в диска, който бе издаден от нидерланския лейбъл Optomusic. Дискът е цветен микс от запомнящи се теми, експресивни импровизации и ритми, за който допринасят и изключителните музиканти, взели участие в проекта на Нейко. А те са сред най-актуалните, иновативни и активни български джазмени: Димитър Льолев – алт саксофон, Михаил Иванов – бас, Димитър Семов – ударни, и Димитър Бодуров – клавишни. Хоп, слухът ви правилно реагира при повторението на фамилията. Пианистът, композитор и продуцент Димитър Бодуров е по-големият брат на Нейко, който близо две десетилетия работи върху интеграцията на автентичната българска народна музика с класическата и джаза. Димитър, който стои зад нидерландската звукозаписна компания Optomusic, от 2000 година живее и твори в Страната на лалетата, а на българска територия едно от най-успешните му начинания е фестивалът на експерименталните изкуства „Радар“ във Варна.

Но да се върнем на NIKOBO: Нейко Бодуров е автор на всички пиеси, които са продуцирани и миксирани от брат му, a специалният шести човек в квинтета е вечният авангардист Иван Шопов – художник-график, диджей, програматор, ремиксатор, изобщо – стръвен експериментатор и парти звяр. NIKOBO хваща за гушата – дето се казва, още с първата пиеса „Somethin’ In Between“. Соул-фънк с носталгичен звук от проскърцване на игла върху винил и съвсем в антрето на преживяването става ясно, че постпродукцията ще играе важна роля в извайването на звуковата вселена на Бодуров – значима, но не и определяща. Барабанистът Димитър Семов, тук повлиян от хип-хопа, и кийбордите на Митко Бодуров колоритно въвеждат… Музикантите отдалеч загатват какво ни очаква. Но целта на Нейко е основно да очертава насоките и да създава атмосфера, а не толкова да се разгръща в някакъв строго подреден космос. Солата не са дълги, но за сметка на това – безкрайно одухотворени. Въпреки моменталната мелодична привлекателност и закачливите извивки, които съдържат композициите на Нейко Бодуров, аранжиментите са дълбоки, а динамиката – еластична. Музикантът определено залага на добрата мелодия и отлично дефинирания груув. Той не ги оставя в една и съща лента за дълго време. Ритмите идват или се стопяват зад завоя, а инструментите ги пресичат, без обаче да навлизат грубо в насрещното платно. Повтарящи се цикли и силни контраабзаци. Обикновено заявени в унисон от тромпет, саксофон или пък внезапен броукън бийт, тъкмо те рамкират фино променящата се вътрешна картина на всяко отделно изпълнение. Чудесен пример е „Somethin‘ In Between“. 

Нейко Бодуров е роден през 1982 г. във Варна, където завършва музикалното училище „Добри Христов“, специалност „Тромпет“. През 2009 г. приключва успешно висшето си образование в музикалния университет в Детмолд, Германия, при проф. Макс Зомерхалдер със специалност „Тромпет“. През 2007 г. става стипендиант в „Ensemble Modern Frankfurt“, като през същата година е удостоен с Европейската поощрителна награда на културната фондация „Pro Europa“. Работил е във Варненския симфоничен оркестър, в Софийската опера, в Северозападно-немската филхармония и театъра в Биелефелд, като солист е гастролирал с Детмолдския камерен оркестър, в Новата филхармония в Реклингхаузен. Завършилият класическа музика българин спокойно би могъл да избере за цял живот кариера в престижните германски и нидерландски камерни ансамбли и оркестри. Вместо това обаче решава да последва своята джаз музa. С нея лети не само по света, но и над България. През 2012 година той се завръща в родния си град и постъпва в редиците на Варненския суинг оркестър. Немалко меломани вероятно знаят, че той е основната движеща сила зад фестивала „Дни на джаза“ във Варна. През 2015-а Бодуров започва да продуцира инициативата Bandwagon с участието на местни и гостуващи артисти, а по-късно представя и собствен музикален проект, секстета Bandwagon Аcoustic.

В албума NIKOBO Нейко подхожда модернистично към традиционната форма, подпомогнат от своя електроакустичен квинтет. Дискът не е просто уверен дебют, а жизнена и много сериозна заявка, с която Нейко съумява да изгради висок и панорамен мост между традиция и модерност. Поетичен вечерен тромпет, звук на вълни, препускащи към брега, метрономично цъкане, клавирен дрон, направо отвяващи барабани, диджейски хватки от ембиънт и чил-аут, любопитен диалог между останалите членове в ансамбъла и блестящи сай-фай текстури. Няма капка съмнение – пищният джаз и стегнатата импровизация определено са в ДНК-то на Бодуров. По-важното обаче е, че те събуждат у ценителя вълчи апетит за следващия проект на този суперидеен музикант и обигран композитор.