Джаз в Линкълн сентър: Уейн Шортър

„Джаз клуб“ посреща с пиесата „Да или не“, Yes or No, композиция на саксофониста Уейн Шортър. Относно него превъзходната степен отдавна е норма и спестявам всички възможни епитети. Пиесата Yes or No има дълга история. Написана е през 1965 година за петия авторски албум на Шортър Juju, с участие на барабаниста Елвин Джонс, Реджи Уъркман – бас и пианиста Маккой Тайнър. 

50 години по-късно Yes or No е аранжирана за голям състав – прочутият “JLCO”, Jazz at Lincoln Center Orchestra – звезден биг бенд, ръководен от тромпетиста Уинтън Марсалис. През 2015 година Уинтън Марсалис организира концертна програма, посветена на музиката на Уейн Шортър. 

За целта десет композиции от по-ранното творчество на саксофониста (избрани от самия него) са аранжирани за Биг бенда на Уинтън Марсалис и в осъвременен вид, под негово диригентство са представени в три незабравими вечери на концертния подиум в Линкълн център, със специалното участие на Уейн Шортър, който по това време е осемдесет и една годишен.

Пет лета по-късно, на 2 март 2020 година, е издаден луксозен албум, съдържащ 10-те пиеси от тези концертни изпълнения и имам удоволствието да ги предложа на Вашето внимание в „Джаз клуб“. 

Звукозаписът е с висока резолюция и поради големия дигитален, цифров обем аудиопродукцията се предлага във формат DVD, както и като двоен компактдиск, но с малко по-скромно качество. Пълното име на албума е “The Music of Wayne Shorter, Jazz at Lincoln Center Orchestra with Wynton Marsalis”.

Сред композициите срещаме пиесата „Трите Марии“, за която саксофонистът обяснява, че повод за нейното създаване преди десетилетия е арест на три жени в Лисабон и опитът да бъде възбудено съдебно дело срещу тях. Това се е случило заради „писане на нецензурна литература“. Една от трите дами била журналистка, друга се е занимавала с драматургия, а третата е била поетеса. И трите са носели името Мария. По това време е имало и театрална пиеса, наречена „Трите Марии“, както и книга, със същото заглавие. Уейн Шортър завършва разказа си: „Съдията отхвърли делото и… трите Марии победиха!“

P.S. Албумът на Шортър от Линкълн сентър идва да покаже, дори и на скептика, че творчеството на Уейн Шортър освен изначалното, всепроникващо чувство за джаз, има характера на съвременно академично изкуство.

Мисля си, какво по-хубаво за музиката на утрешния ден!