Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

Ким Тхуи и литературата, витаеща във въздуха

Ким Тхуи, фотограф: Беноа ЛьовакДори днес, десетилетие след излизането на първия ѝ роман „Ру“ (изключително добре приет и от читателите, и от критиката), виетнамско-канадската писателка Ким Тхуи продължава самоиронично да твърди, че нищо не разбира от литература и че е попаднала в литературата ей така, случайно – както преди години случайно е станала и юрист… или както е открила традиционен ресторант, в който се е сервирало само едно ястие, понеже само него е знаела да приготвя, а накрая се е оказало, че всички хипстъри много харесват ресторанта именно поради тази му особеност – акцентирането върху един-единствен специалитет. 

На живо Ким Тхуи (срещнахме я отново у нас като гост на Софийския литературен фестивал в НДК и на Международната конференция „Да пишеш на френски“ в Софийския университет през декември – б.а.) е едновременно доказателство и контрапункт на горното. Писането ѝ е много по-близко до това, което си представяме ние в Европа, мислейки си за източните култури – фини и кратки фрагменти, поднесени със съответната сдържаност и съставляващи цялото по един начин, но със загатване, че биха могли да бъдат пренаредени и по много други начини. Чувството ѝ за хумор обаче е далекозападно, от Новия свят, където се е формирала като личност (в добрия смисъл, де – не както в американски сериал, а като във филм на братята Коен или на Джармуш, когото неслучайно споменаваме)… А срещата с нея, независимо дали пред публика или на четири очи за интервю, е нещо трето: там тя е като африкански грио, пазител на паметта и на устното творчество… Срещата на живо с Ким Тхуи съдържа не по малко литература, отколкото романите ѝ (у нас „Колибри“ издадоха първите два от тях – „Ру“ и „Ман“ – б.а.). На живо Ким Тхуи сякаш улавя с ръцете си литературата във въздуха и неволно ни изнася „instant composing спектакъл“, на който можете и да се посмеете от сърце, но не като на стенд-ъп комедия, защото жанрът определено е друг и акцентът е другаде… Къде? Тя няма да ви отговори задоволително, дори може усмихнато да се оплете в обяснения и да ви каже „Предупредих ли ви, че нищо не разбирам от литература?“... Ще трябва да потърсите в книгите ѝ. 

Разговорът с Ким Тхуи тук в „Аларма“ (превод Мариана Найденова) започва от едно нейно наблюдение, споделено в Софийския университет – а именно, че един предбрачен договор (например) е съвършено литературно произведение – има своите завръзка, развръзка, епилог понякога, има сюжет…

След това разговорът се насочва към виетнамските общности и творци по света, към виетнамците по света въобще – запазили своето си, но и приели нещо от местните културни модели в Европа и Америка – каквото е изключително поетичното и едновременно с това комично ръкомахане на самата Ким Тхуи при среща на живо с читателската публика…

Ден след това интервю – непосредствено след срещата с Ким Тхуи на Софийския литературен фестивал в НДК – аз ѝ казах (защото вече бях сигурен): „Знам какво ще е следващото ви поприще след правото, кулинарното изкуство и литературата – героиня в някой от следващите филми на Джим Джармуш“… „А, чудесно“ – отговори тя – „А ти познаваш ли се с Джармуш?“. „Лично не. Познавам само един от музикантите, които работят с него“ (Йозеф ван Висем – б.а.)… „Нищо. Идеята е добра“ – отвърна тя, докато ми подписваше романа „Ру“ – „Ето, пиша ти имейла си. И отдолу ще напиша „Джармуш“, за всеки случай: като го срещнеш един ден, кажи му за мен“…
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15